Маргарета I Датска

Маргарета I (на датски: Margrete I Valdemarsdatter; на норвежки: Margrete Valdemarsdotter; на шведски: Margareta Valdemarsdotter) е владетелка на Дания (1387 – 1412), Норвегия (1388 – 1412) и Швеция (1389 – 1412), основателка на скандинавската Калмарската уния (1397 – 1523). Маргарета не е коронована, но от 1375 г. се нарича кралица на Швеция.

Маргарета I Датска
кралица на Дания, Норвегия и Швеция
Margrete 1.jpg
Родена
Починала
Погребана Роскилска катедрала, Дания

Религия Християнство
National Coat of arms of Denmark no crown.svg
Семейство
Род Дом Естридсон
Съпруг Хокон VI (1363)
Деца Олаф IV
Маргарета I Датска в Общомедия

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Родена е през март 1353 година в двореца Соборг Слот в Дания. Тя е най-малката дъщеря на датския крал Валдемар († 1375) и съпругата му Хелвиг († 1374), дъщерята на херцог Ерих II от Шлезвиг.

Кралица на Дания, Норвегия и ШвецияРедактиране

Маргарета се омъжва на 9 април 1363 г. – на десет години – за норвежкия крал Хокон VI Ма́гнусон, син на Магнус VII Ейриксон, крал на Швеция и Норвегия и на Бланш дьо Намюр.

Нейният брат Кристофер умира през 1363 г. и за датския трон няма директен мъжки наследник. През 1375 г. нейният баща умира на 55 години и Маргарета го наследява на трона (на 22 години). След смъртта на нейния съпруг в 1380 тя поема до 1385 г. също регентството на Норвегия за сина им Олаф IV.

През 1387 г. Олаф умира на 17 години и след една седмица Маргарета е призната за датска владетелка. През февруари 1388 г. и норвежкото народно събрание я признава и избира за кралица (Norges mæktige Frue og rette Husbond). Така тя е кралица на трите държави. През 1397 г. въвежда Калмарската уния, обединяваща трите кралства Дания, Норвегия и Швеция под нейна власт.

СмъртРедактиране

През октомври 1412 г. Маргарета заедно с Ерих пътува с кораб за Фленсбург, разболява се и умира от чума на 28 октомври на кораб в пристанището на Фленсбург. Погребана е в катедралата на Роскиле в Дания.

На трона е наследена от нейния племенник вече тридесетгодишният Богуслав, който сменя името си на Ерик VII Померански.

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Robert Bohn: Dänische Geschichte. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44762-7.
  • Vivian Etting: Queen Margrethe I (1353 – 1412) and the Founding of the Nordic Union. Brill, Leiden 2004, ISBN 90-04-13652-5. (en.)
  • Etting, Vivian (2009). Margrete den første, Nordisk Forlag A/S, ISBN 978-87-02-07177-1
  • Eldbjørn Haug: Margrete. Den siste Dronning i Sverreætten. Oslo 2000, ISBN 82-02-17642-5.
  • Maria Helleberg: Die Winterkönigin. ISBN 3-7466-1818-5.
  • Thomas Riis: Margarethe. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 234 – 235.
  • Lars O. Lagerqvist: Sverige och dess regenter under 1000 år. Norrtälje 1976. ISBN 91-0-041538-3. S. 53. S. 103.
  • Ekero Eriksson, Kristina (2012). ”Drottning Margareta: målmedveten Nordenchef”. Populär historia „2012:8,“: sid. 18 – 28. 1102 – 0822. ISSN 1102 – 0822. Libris 13503101

Външни препраткиРедактиране