Марин Бъчеваров

български астроном

Марин Желязков Бъчва̀ров, по-късно се преименува на Марин Бъчева̀ров, е български астроном и университетски преподавател, първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. От 1883 до 1926 г. извършва метеорологични и магнитни наблюдения в София.[1][2]

Марин Бъчеваров
български астроном
Бъчеваров, 1916 г.
Бъчеваров, 1916 г.

Роден
Марин Бъчваров
Починал

Националност българин
Образование Московски държавен университет
Научна дейност
Област астрономия, метеорология
Образование Московски университет
Работил в Софийски университет
Титла професор

БиографияРедактиране

Роден е на 1 октомври 1859 г. в Горна Оряховица. Получава стипендия от българското правителство да следва астрономия във Физико-математическия факултет на Московския университет, където завършва през 1884 г. На 1 февруари 1887 г. поставя началото на метеорологичната служба в България, като основава първата метеорологична станция в София. В пролетта на 1892 г. започва да чете лекции по астрономия в създадената от него катедра по астрономия в Софийския университет, като общият курс по астрономия е разделен на четири отделни курса – сферическа астрономия, практическа астрономия, небесна механика и астрофизика. През 1893 г. е избран за първия професор по астрономия в България.[1] По негова идея през 1892 г. започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. В 1897 г. доставя първия съвременен наблюдателен астрономически инструмент в България – 6-инчов (15,2 cm) рефрактор. През 1895/1896 и 1904/1905 академична година е ректор на Софийския университет. Декан е на Физико-математическия факултет в Софийския университет през 1897/1898, 1901/1902, 1904/1905, 1911/1912 и 1914/1915 академична година.[3] От 1904 г. обединява преподаването на астрономия в два курса – сферическа и практическа астрономия и по теоретична астрономия. През 1910 г. основава Астрономическия институт.[2]

Умира на 23 ноември 1926 г. в София.[1]

ИмеРедактиране

По произхождение фамилното му име е Бъчваров. Смята се, че се преименува на Бъчеваров заради любовна история и впоследствие остава с нея.[4]

Научни трудовеРедактиране

  • „Метеорологични наблюдения за София от 1-й март 1887 до 1-й март 1889 г.“ (1889)
  • „Няколко бележки за климата в София“ (1889)
  • „Магнитни наблюдения в България през XIX столетие“ (1904)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1274.
  2. а б Катедра Астрономия. // Софийски университет. Посетен на 25 юли 2017 г. Архив на оригинала от 2017-03-26 в Wayback Machine.
  3. Тодорова, Цвета. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789540729091. с. 66 – 67.
  4. Спомен за първия български учен по астрономия – проф. Марин Бъчваров. // 31 май 2017 г. Посетен на 25 юли 2017 г.