Отваря главното меню

Марко Бочар или Маркос Боцарис (на гръцки: Μάρκος Μπότσαρης; на албански: Marko Boçari) е водач на сулиотите, самостоятелна общност в Османски Епир. Герой от Сулиотската война и Гръцката война за независимост. Смята се, че по произход е албанец, въпреки че има спорове относно етническия произход на баща му революционера Кръстьо Бочар. Самият Марко е двуезичен, т.е. знаел е и гръцки.[1]

Марко Бочар
революционер

Роден
Починал
Семейство
Баща Кръстьо Бочар
Деца Катерина Бочар
Марко Бочар в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Убийството на Марко Бочар, картина от Лудовико Липарини.

Марко Бочар е роден през 1790 година в Сули, Епир, като втори син на Кръстьо Бочар. Има три деца - двама сина и дъщеря, известната красавица Катерина Бочар.

След превземането на Сули през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите Сулиоти на Йонийските острови, където се включва във френския албански полк. През 1814 година се присъединява към Филики етерия и взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя. Отличава се при първата обсада на Месолонги в 1822-1823 година. В нощта на 21 август 1823 г. Марко Боцарис пленява Мустай Паша, ръководител на авангарда на османската войска, но по-късно е застрелян в главата в битката при Кърпеница.[2] Тогава негов знаменосец е Демир Трайко Цветков от Крушево[3].

Марко Бочар е възпят от Виктор Юго и е герой и в повестта „Гибелта на Сули” на Прокоп Хохолоушек. [4] Неговият син Димитриос Боцарис (1813-1870) е три пъти министър на войната на Кралство Гърция, а дъщеря му Катерина Боцарис е първа придворна дама, като част от антуража на кралица Амалия Гръцка.

БележкиРедактиране

  1. Katherine Elizabeth Fleming. The Muslim Bonaparte: diplomacy and orientalism in Ali Pasha's Greece. Princeton University Press, 1999. ISBN 978-0-691-00194-4, p. 99: "The Souliotes were a Greek-speaking tribe of Albanian origin"
  2. Dakin, Douglas (1973). The Greek struggle for independence 1821–1833. Berkeley: University of California Press. p. 102. ISBN 9780520023420.
  3. Илюстрация Илинден, 1932, бр.43, стр.13-15
  4. Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.

Външни препраткиРедактиране