Отваря главното меню

Сулиотската война е военен сблъсък от 1803 г. в Епир между сулиотите и местния османски наместник и владетел Али паша Янински. Приключва с договор, по силата на който сулиотите напускат селищата си.

Сулиотска война
Наполеонови войни
The Souliot Women 1827.jpg
Сулиотска жена, картина от Ари Шефер, Лувър
Информация
Период 1803
Място Епир, Османска империя
Резултат османска победа
Територия Сули
Страни в конфликта
Ottoman flag alternative 2.svg Османска империя сулиоти
Командири и лидери
Вели паша Кръстьо Бочар
Сили
неизв. 2000
Жертви и загуби
неизв. неизв.

Военни действияРедактиране

Сули по османско време, както и другите райони в т.нар. Велика Влахия в Пинд, като Загори и Аграфа, се радва на автономен статут, отстояван в чести стълкновения с османските власти. През втората половина на 18 век, жителите на Сули се изчисляват на около 12 000, като живеят разпръснати в около 60 села. [1] В 1793 година жителите на Сули разгромяват войските на Али паша и сключват мир с него.[2]

През 1803 г. султан Селим III се обръща към Али паша като сераскер, с въпроса дали обмисля да обсади Сули, тъй като сулиотите от доста време се въоръжават посредством доставки през Парга - от френски кораби в Йонийско море. По това време, Османската империя е част от т.нар. втора антифренска коалиция.

След като Али паша се отпрява със сериозен аскер към Сули, 2000 въоръжени мъже из сулиотите се събират в православната църква Свети Георги, където полагат клетва да се бият до смърт. Пресечения терен принуждава Али паша да изгради укрепления в съседните на Сули села, и да се подготви за дълга обсада на района.

На 3 септември 1803 г. войските на Али паша, водени от сина му Вели паша, посредством предателство успяват да вкарат 200 свои войници в едно сулиотско село, с което пробиват сулиотската укрепена защитна линия и в последна решителна битка на 7 декември 1803 г. въстаниците са разбити. След тази битка се стига до споразумение от 12 декември 1803 г., по силата на което в две колони сулиотите ще се оттеглят към Парга и Превеза, изоставяйки укрепения си планински лагер с целия район – в османски ръце. [3]

В хода на оттеглянето на едната колона сулиоти се разиграва епизода в Залого. Сулиотите се заселват на остров Корфу, обаче през 1820 г. се споразумяват с Али паша да се завърнат в Сули, и да ваюват заедно с него срещу централната власт в Цариград, която е вече в ръцете на султан Махмуд II.

ОтразяванеРедактиране

Сулиотската война става широко известна постфактум, и по време на романтизма, в цяла Европа, а и по света, най-вече заради филелинизма - в контекста на т.нар. гръцка война за независимост. Епизоди от нея са художествено отразени в романа "Граф Монте Кристо" на Александър Дюма-баща, както и в "Архипелагът в пламъци" на Жул Верн.

БележкиРедактиране

  1. Biris, K. Αρβανίτες, οι Δωριείς του νεότερου Ελληνισμού: H ιστορία των Ελλήνων Αρβανιτών. ["Arvanites, the Dorians of modern Greece: History of the Greek Arvanites"]. Athens, 1960 (3rd ed. 1998: ISBN 960-204-031-9).
  2. Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 41. Руският дипломат Александър Хвостов отбелязва „турецкий сераскер принужден был предложить сим храбрым албанцам мир, что они приняли с радостью и положили конец долгим нападениям турков. По совершении сего паша возвратился в свою губернию с крайнем стыдом.“ (5 юни 1793)
  3. Sakellariou (1997), pp. 250-251.