Марко Минчев

крупен български търговец и ханджия

Марко Минчев (чорбаджи Марко от Ябланица) е крупен търговец и ханджия, член на Революционния комитет, създаден от Васил Левски в Ябланица.

БиографияРедактиране

Марко Минчев Йотов е роден през 1820 г.[1] Женен е за Вуна Драганова. Баща е на Мико Марков, Иван Марков, Гета и Найда Маркови и Димитър Яблански. [2][3][4][5]

Чорбаджи Марко е крупен търговец и ханджия в Ябланица. Важен дял в икономиката на селото по време на османското владичество заемала търговията с добитък, която била в ръцете на фамилията Марковци. Марко Минчев е закупувал от Ябланския край предимно биволи, които откарвал за пласиране в Цариград.[2] Около 1850 г. той отворил търговски дюкян-бакалница. В своята книга „Миналото“ Стоян Заимов описва по живописен начин дюкяна и безбройните стоки, вносно и местно производство, по полиците и долапите. Резюмирано на съвременен език, магазинът на Марко Минчев е бил универсален, защото в него е имало хранителни стоки, манифактурни стоки, железария.[2][3] За съжаление Ст. Заимов не отразява в книгата си реалната личност на чорбаджи Марко, а създава от него литературна фигура.

Ханът на чорбаджи Марко е бил на горния етаж, над дюкяна, и поради местоположението на Ябланица на ключово място за пътуващите от дунавските градове към София е бил много посещаван.

Той е член на Революционния комитет в Ябланица, създаден от В. Левски в края на 1870 г. [6] Синът му Мико Марков безспорно е бил основна фигура – според различни източници секретар [3], касиер [3] или председател [2] на комитета, но според показанията на секретаря на Димитър Общи – Васил Бошаранов пред Съдебно-следствената комисия в София, именно Марко Минчев е бил председателят на Ябланския революционен комитет. [7] Това се приема и от други изследователи.[8][9]

Заседанията на Ябланския революционен комитет първоначално се провеждали в една от стаите на чорбаджи Марковия хан, а след това поради турските подозрения били преместени на по-закътано място, у Иван Цоков Вълков.[2] Васил Левски е отсядал неколкократно в Марковата къща, също и Димитър Общи.[2][3] Чорбаджи Марко изпраща малкия си син Димитър да учи при приятеля си Тодор Пеев – един от най-образованите възрожденци и революционер, който от 1870 до 1872 е учител в родното си Етрополе и същевременно председател на тамошния Революционен комитет. [3]

По време на Руско-турската война ген. Гурко пристигнал в Ябланица и бил настанен в къщата на Марко Минчев, а щабът му – в къщата на Велю Минчев, брат на Марко.[2][10] Там е изработен планът за зимното преминаване на Балкана.

Къщата и ханът на Марко Минчев и синовете му все още съществуват; но тези, които са дарени на читалището, са напълно неподдържани и са пред срутване (макар и обявени за паметник на културата).

Марко Минчев е правил толкова силно впечатление на съвременниците си със своя външен вид, че са запазени няколко негови описания:

  • Екатерина Каравелова: „Ами дядо Марко от село Ябланица, когото настигнахме из пътя. Докато Петко [Каравелов] приятелски се разговаряше с него, аз с учудване разглеждах неговата снажна фигура, широки плещи – и грамадни емении [половинки обувки с ниски токове –б.ред.], с една от които две деца удобно седнали би могли да преплуват Искъра. Той бил баща на красавеца офицер Димитър Марков Яблански.“[4]
  • Стоян Заимов: „На бой [на ръст] е висок, на месо пълен, на кокали широк, на изглед хубавец, телосложение прекрасно, по осанка (каефет) внушителен.“[3]

Марко Минчев (чорбаджи Марко) е починал през 1889 г. Като знак на признание и почит е погребан в двора на църквата, близо до апсидата.

ИзточнициРедактиране

  1. Семейни хроники на фамилията Маркови
  2. а б в г д е ж Динов, Димитър Ив. Ябланица – минало и настояще. С., ОФ, 1989.
  3. а б в г д е ж Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983.
  4. а б Спомени на Екатерина Каравелова. С., ОФ, 1983, с. 101.
  5. Паметна плоча на родната къща на Д. Яблански
  6. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. 2 изд. С., Наука и изкуство, 1980, с. 166.
  7. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., Държавна библиотека, 1952, с. 118.
  8. Бележки на редакторите и рецензентите на „Миналото“ на Стоян Заимов, С., БЗНС, 1983, с. 634, бележка 16.
  9. Сидельников, С. И. О численном и социальном составе первого болгарского революционного центрального комитета в 1869 – 1873 гг. (Опыт социологического исследования). с. 309. В: Изследвания върху Българското възраждане. В памет на акад. Михаил Димитров. С., БАН, Институт по история, 1974.
  10. Хранов, Д. В. Спомени на генерала Гурко от време на Освободителната война с портрета му. Прераб. и доп. изд. С., Печатница К. Г. Чинков, 1902, с. 41.