Ябланица

град в община Ябланица, обл. Ловеч
Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.

Я̀бланица е град в Северна България, административен център на община Ябланица. Той се намира в област Ловеч, в близост до градовете Правец, Тетевен и Луковит. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2618 души по настоящ адрес и 2746 души по постоянен адрес.[2]

Ябланица
Знаме
      
Герб
Центърът на града
Центърът на града
България
43.0322° с. ш. 24.0991° и. д.
Ябланица
Област Ловеч
43.0322° с. ш. 24.0991° и. д.
Ябланица
Общи данни
Население2587 души[1] (15 март 2024 г.)
44,7 души/km²
Землище57,84 km²
Надм. височина475 m
Пощ. код5750
Тел. код06991
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ87014
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ябланица
Найден Найденов
(независим политик; 2019)
Уебсайтyablanitsa.bg/main.php
Ябланица в Общомедия

География

редактиране
 
Връх Драгойца

Разположен е в планински район, на 88 км от столицата София по главния път за градовете Луковит, Плевен, Русе и Варна, малко преди магистрала „Хемус“ от Варна за София. Надморска височина – 475 м.

Близо до градчето се намира пещерата Съева дупка, известна със своята красота. Близкият планински масив от Предбалкана Драгойца представлява приятно предизвикателство за любителите-туристи. Местността Окапците предлага условия за отдих и туризъм, благодарение на прохладната река и изградените площадки и маси.

Махали и квартали на Ябланица
  • Квартал Деветте дола – на 3 км западно от Ябланица в посока и на пътя за София.
  • Квартал Шумнене: Горно Шумнене (на 2 км северозападно) и Долно Шумнене (на 2 км северно) от Ябланица, в подножието на старопланинското разклонение Драгойца.
  • Махала Борьов дол – на 3 км западно от Ябланица и на 1 км от Горно Шумнене.
  • Махала Габровица – на 2 км южно от Ябланица по посока и на пътя за Тетевен.
  • Махала Камен дол – на 8 км югозападно от Ябланица.
  • Махала Нановица – на 3 км югоизток от Ябланица.
  • Махала Липово – на 7 км на изток от Ябланица.
  • Махала Прелог – на 4 км източно от Ябланица.

Ябланица е основана през XVIII век. През 1968 година официално е обявена за град.

Население

редактиране

Населението на Ябланица е около 2587 души[1] (15 март 2024). Повечето жители са православни християни.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342945
19463012
19562926
19652904
19753172
19853372
19923125
20013098
20112884
20212481

Етническият състав включва 2231 българи и 249 цигани.[3]

Управление

редактиране

Икономика

редактиране

Ябланица е известна с производството на халва и локуми. Този поминък е давал хляб на много производители и търговци.

Инфраструктура

редактиране

През септември 2004 г. е обновен центърът на града. На 1 декември 2004 г. започва изграждането на градски парк – отдавнашна мечта за ябланчани.

  • Читалище „Наука“ – създадено през януари 1901 година
  • СОУ „Васил Левски“ – създадено през 1938 година

На театрален фестивал в Каварна през лятото на 2004 година ябланската трупа печели I място.

Исторически музей, намиращ се в сградата на читалище „Наука“.

Редовни събития
  • Традиционен летен панаир „Св. Дух“
  • Традиционно се провеждат т.нар. „оброци“, когато на различни места в Ябланица по различно време (но винаги през лятото), се събират хора от даден квартал (улица), празнуват, а по традиция на масите (поклони) винаги присъства неизменното „вариво“. Оброк без вариво не е оброк. Най-големият оброк се провежда на 2 август в местността Окапците.

Град Ябланица е известен с традициите си във волейболния спорт. През 1968 г. стават републикански селски шампиони (жени), което е сред най-големите успехи за спорта в града. От април 2011 г. отборът по волейбол „Изгрев“ от Ябланица (мъже) се състезава във Висшата волейболна лига на държавното първенство. Под ръководството на треньора Васко Димитров в решаващия мач състезателите успяват да се наложат и така отборът на „Изгрев“ (Ябланица) побеждава „Добротица“ (Добрич) с 3:2 гейма (25:21, 25:22, 26:28, 27:29, 15:10) в габровската зала „Орловец“ осигурявайки си престижното място. През 2014 г. „Изгрев“ Ябланица продава на „Тетевен Волей“ младата си надежда във волейбола Гордан Люцканов, който по-късно влиза в националния отбор за юноши на България.

„Изгрев“ е дружество, което развива и аматьорски футболен клуб, състезаващ се в окръжните групи. Като част от панаира на града се провеждат градските турнири. „Изгрев“ спечели турнира по футбол за фен купа „Каменица“, проведен в Габрово, и участва в Албена на финалния кръг с 12-те окръжни победители. През 2008 г. печели III място на „Каменица“ в София от 328 участника.

Освен футбол с традиции в града е и тенисът на маса. Основен принос за това има дългогодишният треньор Иван Вутков. Негови възпитаници неведнъж са печелили призови места и награди.

В града развива дейност и туристическо дружество.

  • Традиционно ястие за Ябланица е кротмачът с печени чушки и топла домашно приготвена питка. Също така и „варивото“, приготвя се от овче месо.
  • Десертът е халва или локум, който върви с бяло вино.
  • Много характерен е също т.нар. „бял мъж“, който се приготвя от леко ферментирало прясно овче сирене по специална технология. Консумира се както с мед, захар или сладко, така и с „топеница“ (шарена сол), сирене и др.

Редовни събития

редактиране
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности

редактиране
Родени в Ябланица
  1. а б www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  4. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. София, Държавна библиотека, 1952, с. 118.
  5. Бележки на редакторите и рецензентите на „Миналото“ на Стоян Заимов, София, БЗНС, 1983, с. 634, бележка 16.
  6. Сидельников, С. И. О численном и социальном составе первого болгарского революционного центрального комитета в 1869 – 1873 гг. (Опыт социологического исследования). с. 309. В: Изследвания върху Българското възраждане. В памет на акад. Михаил Димитров. София, БАН, Институт по история, 1974.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40

Външни препратки

редактиране