Мико Марков
Мико Марков Минчев е председател на Ябланишкия частен революционния комитет, създаден от Васил Левски; търговец и предприемач.
| Мико Марков | |
| български търговец, революционер, предприемач | |
 | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Марко Минчев |
| Братя/сестри | Димитър Яблански |
Биография
редактиранеРоден е през 1842 г. в Ябланица в семейството на чорбаджи Марко Минчев, крупен търговец и ханджия.[1] Мико е най-големият от трима братя – той, Иван и значително по-малкия Димитър, нарекъл се по-късно Яблански, и две сестри.[2]
През 1870 г. е сред учредителите на революционния комитет, създаден от Васил Левски при неговата трета обиколка из България през втората половина на годината.[1][3] Първоначално заседанията на комитета се провеждат в една от стаите на чорбаджи Марковия хан, а след това поради подозрения на турския сейменин са преместени на по-закътано място.[4] По данни на Стоян Заимов Васил Левски няколко пъти отсяда в хана, а Димитър Общи почти всеки месец е там.[5]
Мико Марков е основната фигура в Ябланския революционен комитет – различните източници го сочат като председател[1] или касиер, финансиращ със семейните пари комитета[6] и разказват случки от неговата дейност.[7] След залавянето на Димитър Общи той се опитва да организира група за освобождаването му, но не успява.[8][9] Според показанията на секретаря на Димитър Общи, Васил Бошаранов, пред Съдебно-следствената комисия в София, председател на комитета е бил Марко Минчев;[10] това се приема и от някои други изследователи,[11][12] за разлика от Стоян Заимов, който пренебрегва ролята на бащата.[6]
След Освобождението, през 1881 г. е избран за член на Орханийския окръжен комитет на Българското опълчение (по новия Закон за Опълчението).[13] По-късно е и строителен предприемач.[14]
Източници
редактиране- ↑ а б в г Динов, Димитър. Ябланица, Минало и настояще. София, Изд. на Отечествения фронт, 1989. с. 31 – 32.
- ↑ а б Семейни хроники на фамилията Маркови
- ↑ Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. 2 изд. София, Наука и изкуство, 1980. с. 166.
- ↑ Динов, Димитър. Ябланица. Минало и настояще. София, Изд. на Отечествения фронт, 1989. с. 33.
- ↑ Динов, Димитър. Ябланица. Минало и настояще. София, Изд. на Отечествения фронт, 1989. с. 35 – 36.
- ↑ а б Заимов, Стоян. Миналото. София, БЗНС, 1983. с. 173 – 174.
- ↑ Динов, Димитър. Ябланица. Минало и настояще. София, Изд. на Отечествения фронт, 1989. с. 25.
- ↑ Динов, Димитър. Ябланица – минало и настояще. София, Изд. на Отечествения фронт, 1989. с. 37.
- ↑ Заимов, Стоян. Миналото. София, БЗНС, 1983. с. 199.
- ↑ Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. София, Държавна библиотека, 1952. с. 118.
- ↑ Бележки на редакторите и рецензентите на „Миналото“ на Стоян Заимов, С., БЗНС, 1983, с. 634, бележка 16.
- ↑ Сидельников, С. И. О численном и социальном составе первого болгарского революционного центрального комитета в 1869 – 1873 гг. (Опыт социологического исследования). с. 309. В: Изследвания върху Българското възраждане. В памет на акад. Михаил Димитров. София, БАН, Институт по история, 1974.
- ↑ ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а.е. 38, л. 3 гръб.
- ↑ ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а.е. 1325, л. 9.