Пчеларство
Пчелàрството е дейност за отглеждане и развъждане на медоносни пчели – обикновено в специално направени кошери, с цел да се добиват за ползване от хората продуктите, събирани и произвеждани от пчелите, както и да се подпомогне опрашването на ентомофилните растения.[1].[2]
Пчеларството е развито във всички континенти, където климатът го позволява, предимно в Европа, Северна Америка и Азия.[2]
Пчеларството в България и българските земи
редактиранеВ България климатичните и почвените условия и географското положение са много благоприятни за развитието на пчеларството. Известно е от древността. Сведенията за състоянието му по българските земи са оскъдни. Траките и славяните отглеждат пчели и употребяват за храна голямо количество мед. Широко го използват и в народната медицина. Медът и восъкът са обект на търговията на България с Византия по времето на хан Омуртаг (814 – 831 г.). В „Шестоднев" Йоан Екзарх описва живота на пчелите, изграждането на питите, събирането и съхраняването на меда и други. В средновековна България пчеларството е един от най-доходните отрасли. При търговията с Генуа, Венеция, Дубровник и други медът и восъкът са важни износни продукти. През османското владичество от българските земи се доставят големи количества мед на пазара в Цариград. През Възраждането се издават книги, в които се описва и животът на пчелите („Рибен буквар" на Петър Берон, 1824 г.; „Златний извор заради домашно уреждение ...", 2 част, 1870 – 1874 г. на Димитър Смрикаров и други). След Освобождението 1878 г. пчеларството се развива бързо и организирано и има предимно любителски характер. Въвежда се (от 1884 г.) разборният кошер (Садово, Търново, Габрово) главно от системата Дадан-Блат, който бързо измества тръвните. Като учебен предмет пчеларството се преподава от 1883 г. от Стоян Брънчев в земеделското училище „Образцов чифлик" край Русе. Карл Бец съставя първия учебник по пчеларство (1895 г.), Георги Гергов[3] и Марко Вачков[3] издават практически ръководства, които спомагат за модернизиране на пчеларството. Организират се и се провеждат практически курсове с пчеларите. Първите учители по модерно разборно пчеларство в България са Порфирий Иванович Бахметиев, Карл Бец, Вацлав Стрибърни, Димитър Балев[4], Ст. Маламов и други.[2]
След 9 септември 1944 г. пчеларството се развива в два сектора – обществен и любителски. Общественият сектор включва държавните пчеларски предприятия и пчелините[5] на кооперациите. На територията на 14 окръга се изграждат пчеларски предприятия, които отглеждат от 4000 до 10000 пчелни семейства. Създават се 6 специализирани майкопроизводителни пчелина в Ловеч, Тервел, Сливен, Михайловград, Смолян и в село Ловнидол, които произвеждат и пласират над 80000 оплодени майки. Любителският сектор обхваща 82% от пчелните семейства и произвежда пчелни продукти за лични нужди и за пазара. Производството и продажбата на пчеларски инвентар и търговията с пчелни продукти, пчелни семейства и други са предоставени на специализираното предприятие „Нектаркооп" и поделенията му към ЦКС. През 1951 г. се открива Опитна станция по пчеларство в София, в която се разработват научни проблеми по отглеждането, развъждането и използването на пчелите и се оказва научна и практическа помощ на пчеларите. Пчеларите са организирани в пчеларски дружества. Издава се списание „Пчеларство". Броят на пчелните семейства към 1984 г. е 598663, от които в обществените стопанства – 133096. Годишно от едно семейство се получават 10 – 15 kg мед, 200 – 300 g восък, 500 – 600 g пчелно млечице и 2 – 3 g пчелна отрова. Изкупени са 9074 t мед (1982 г.).[2]
Пчеларски инвентар
редактиранеПчеларски инвентар са уреди за непосредствена работа с пчелите.
- Пушалка
- Използва се за усмиряване и успокояване на пчелите чрез подпушване. Пушалката представлява метален цилиндър с двойно дъно и конусообразен капак, който завършва с отвор, през който излиза пушека и малък мех с помощта на който се раздухва горивния материал.
- Рамкоповдигач
- Извитата част се използва за почистване стените и дъното на кошера и горните летвички на рамките от полепналия клей. Другият край се използва като лост за отлепване на рамките от фалцовете на кошера или на магазина от плодника.
- Преносимо сандъче
- Служи за пренасяне на пити от пчелина до склада и обратно за временното запазване на питите. Обикновено то е със следните вътрешни размери: дължина 43,5 см; ширина 24 см.; дълбочина 32 см. Отгоре се прикрепва с панти капак. Преносимото сандъче има капацитет шест плодникови пити.
- Работно сандъче
- Използва се за пренасяне на най-необходимите инструменти за работа на пчелина: пушалка и горивните материали за нея, рамкоповдигач, пчеларска четка, клещи, чукче, пирончета и др. На сандъчето се прикрепва удобна дръжка за носене.
- Пчеларска четка
- Използва се за отстраняване на пчелите от питите при изваждането им от кошера. Много често в практиката вместо пчеларска четка се използват гъши пера.
- Пчеларски нож
- Служи за разпечатване на восъчните пити. С него се отрязват капачетата на запечатаните килийки, за да може да се добие меда. Ножовете са 3 вида. Обикновеният нож е направен от стомана. Състои се от изострена от двете страни част и дръжка. Друг вид е парният нож. Той предварително се загрява с пара, която се получава от малък парообразовател. Парата се отвежда в дръжката, а оттам в режещата част. В режещата част на електрическия нож е поместен нагревател.
- Лицева маска
- Използва се за предпазване на лицето и шията на пчеларя от ужилване. Тя е изработена така, че да може да се вижда през нея и да не се свлича при навеждане. Представлява шапка с широка периферия, от която пред лицето на пчеларя се спуска фина мрежа, а от задната ѝ част плътно парче плат. В долната си част има ластици, които минават от мишниците и през гърдите на пчеларя, с цел запушването на всички отвори, през които биха могли да влязат пчелите. Лицевата мрежа е изработена от различни материали тензух, тюл. Предната част на мрежата може и да е метална.
Уреди за монтиране на восъчни основи
редактиране- Шпорче
- Инструмент, в края на който има метално или пластмасово назъбено колело с улейче. Служи за прикрепване на восъчните основи към опънатата тел на рамките. Шпорчетата биват за топло и за студено лепене. Напоследък се използва с успех електрически ток за залепване. Той се пуска през трансформатор с ниско напрежение, загрява теловете и те потъват във восъчната основа.
- Скобонабивач
- Ръкохватка, свързана с метална пластина в ламаринена обвивка, така че в предния край се образува гнездо за скобичките.
- Скобички
- Служат за опъване на тел в рамките. Представляват дъгообразно извити парченца тел със заострени краища и дължина около 1,5 см. Забиват се от вътрешната страна на горната, долната или страничните летвички, а отвън остава само извитата част, през която минава телта.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Речник на българския език. ЕНТОМОФЍЛИЯ ж. Бот. Вид естествено опрашване на растенията посредством насекоми, които пренасят цветния прашец от едни цветове на други.
- ↑ а б в г Енциклопедия „България“, том 5, стр. 582, Издателство на БАН, София, 1986 г.
- ↑ а б Централен кооперативен съюз България; "Първата пчеларска кооперация в България – Нектар“; Jan 14, 2021
- ↑ Българско национално радио; „Димитър Балев – кметът, който модернизира Видин“, публикувано на 31.07.18 в 12:03; автор: Георги Жиков
- ↑ Речник на българския език. ПЧЕЛЍН м. 1. Специално избрано място за отглеждане на пчели, където са поставени кошери. 2. Група пчелни кошери.
Външни препратки
редактиране- Всичко за пчелите
- Пчеларство – Календар на пчеларя, статии.
- ((de)) Пчеларството