Отваря главното меню

Марсел Байер (на немски: Marcel Beyer) е немски поет, белетрист и есеист. Носител на наградата Георг Бюхнер за 2016 г.

Марсел Байер
Marcel Beyer
Марсел Байер през 2012 г.
Марсел Байер през 2012 г.
Роден 23 ноември 1965 (53 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе
Награди Бременска литературна награда (2015)
Награда Георг Бюхнер (2016)
Подпис Marcel-beyer-autograph-2013-stadtschreiberfest-bergen-001.jpg
Марсел Байер в Общомедия

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Марсел Байер израства в градовете Кил и Нойс. От 1987 до 1991 г. следва германистика, англицистика и литературознание в университета на Зиген. През 1992 г. защитава магистерска теза върху творчеството на Фридерике Майрьокер. След 1987 г. възникват неговите пърформанси. От 1989 г. заедно с Карл Риа издава в Зигенския университет поредицата „Забравените поете на модернизма“. От 1990 до 1993 г. сътрудничи като редактор в литературното списание „Концепти“. Още от 1992 до 1998 г. пише статии за музикалното списание „Спекс“.

Като гостуващ писател Байер пребивава през 1996 г. в Лондонския университетски колеж, през 1998 г. в Университете Уорвик в Ковънтри, а през 2008 г. - в Института Макс Планк по история на науката в Берлин, Далем.[1] Марсел Байер е член на Академията на изкуствата в Берлин, на Немската академия за език и литература в Дармщат и на ПЕН-клуба на Германия.

Първончано Марсел Байер изпитва силно влияние от поезията на Фридерике Майрьокер и от авторите на френския „нов роман“ (nouveau roman). Пише поезия, есеистика и романи, в които главно разглежда немската история – особено времето на националсоциализма.

През 2016 г. Байер е удостоен с престижната награда Георг Бюхнер. В изложението на Немската академия за език и литература по присъждането се казва: „Неговите текстове са смели и нежни, изпълнени с познание и неподкупност. Така в продължение на три десетилетия е възникнало неповторимо творчество, което прави света да изглежда едновременно удивително познат и сияещо нов.“[2]

След 1996 г. Марсел Байер живее в Дрезден.

БиблиографияРедактиране

  • Kleine Zahnpasta, Gedichte 1987/1989, 1989
  • Walkmännin, Gedichte 1988/1989, 1990
  • Das Menschenfleisch, Roman, 1991
  • Brauwolke, 1994
  • Flughunde, Roman, 1995
Летящи кучета, изд.: Балкани, София (1984), прев. Борис Минков
  • HNO-Theater im Unterhemd, 1995
  • Falsches Futter, Gedichte, 1997
  • Spione, Roman, 2000
  • Zur See, 2001
  • Erdkunde, 2002
  • Nonfiction, Essays, 2003
  • Vergeßt mich, Erzählung, 2006
  • Aurora. Münchner Reden zur Poesie, 2006
  • Kaltenburg, Roman, 2008
  • Arbeit Nahrung Wohnung. Bühnenmusik für vierzehn Herren
  • IQ. Testbatterie in 8 Akten, Opernlibretto, 2012
  • Putins Briefkasten, Erzählungen, 2012
  • Graphit, Gedichte, 2014[3][4]
  • XX. Lichtenberg-Poetikvorlesungen, 2015
  • Im Situation Room: der entscheidende Augenblick. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2015, 2015
  • Rede an die Sprache: es kommt ein A, 2016
  • Muskatblüt, Zwiesprachen – Eine Reihe des Lyrik Kabinetts München, 2016
  • Das blindgeweinte Jahrhundert, Essay, 2017[5]

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране