Марсел Райх-Раницки

Марсел Райх-Раницки (на немски: Marcel Reich-Ranicki) е германски писател и литературен критик, роден във Влоцлавек, Полша.

Марсел Райх-Раницки
Marcel Reich-Ranicki
Марсел Райх-Раницки през 2009 г.
Марсел Райх-Раницки през 2009 г.
Роден 2 юни 1920 г.
Починал 18 септември 2013 г. (93 г.)
Професия писател, литературен критик, есеист
Националност  Полша
 Германия
Жанр есе, критика
Награди Награда Гьоте“ (2002)
Уебсайт
Марсел Райх-Раницки в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранен животРедактиране

Марсел Райх е роден на 2 юни 1920 г. в Полша, в семейството на евреина Давид Райх, дребен фабрикант, и съпругата му Хелене, германка. През 1929 г. семейството се преселва в Берлин. През 1938 г. като полски евреи са изгонени обратно в Полша. През ноември 1940 г. Марсел Райх и неговите родители се озовават във Варшавското гето, където младият Райх намира работа като главен преводач за Еврейския съвет и пише музикална критика за сътрудничещия с властите вестник „Газета Жидовска“ (Еврейски вестник).

Райх се жени за съпругата си Теофила на 22 юли 1942 г. – първия ден от масовите транспорти до концлагера за унищожение Треблинка (служителите на Еврейския съвет и техните съпруги са изключени от първия тур на депортирането). Работата на Райх като преводач го прави очевидец на срещите между еврейските и нацистките власти. През 1943 г. Райх и съпругата му успяват да избягат от гетото. Родителите му и брат му загиват в Холокоста. Сестра му оцелява, понеже малко преди войната емигрира с мъжа си в Англия.

През 1944 г. Райх постъпва в Полската народна армия (Armia Ludowa) и служи в Министерството за обществена безопасност, където е назначен в отдела за цензура[1]. След края на войната Райх встъпва в комунистическата Полска работническа партия.

През 1948 – 1949 г. Райх е полски дипломат и разузнавач (действащ под псевдонима „Раницки“) в Лондон. През 1949 г. е отзован от Лондон във Варшава, а през 1950 г. е уволнен от разузнавателната служба и изключен от партията по обвинение в „идеологическо отклонение“. За кратко е пратен в затвора.

Впоследствие Райх развива кариера като редактор, издател на източногермански автори и писател на свободна практика, сътрудничещ на вестници и радиото с фокус върху немската литература.

Живот в ГерманияРедактиране

Разочарован от ограничавенето на свободата му в Полската народна република, Райх емигрира през 1958 г. със съпругата и сина си във Федерална република Германия и се установява в Хамбург. Там започва да пише за водещи немски периодични издания, включително Ди Велт и Франкфуртер алгемайне цайтунг. В Полша Райх е публикувал под псевдонима „Раницки“, кодовото му име на разузнавач. По съвет на художествения редактор на Франкфуртер алгемайне приема професионалното име Марсел Райх-Раницки[2]. От 1963 до 1973 г. е литературен критик за немския седмичник Ди Цайт, издаван в Хамбург.

През 1973 г. Райх-Раницки се преселва във Франкфурт, където от 1973 до 1988 г. ръководи литературния екип на ежедневника Франкфуртер алгемайне цайтунг. До края на живота си пише и редактира за този вестник.

От 1971 до 1975 г. Райх-Раницки е гост-професор в Стокхолм и Упсала. През 1974 г. е удостоен с титлата почетен професор в Тюбингенския университет. През 1990 и 1991 г. е гост-професор в Университета на Карлсруе, а през 1991 и 1992 г. е гост-професор в Университета „Хайнрих-Хайне“ в Дюселдорф.

Макар през по-голямата част от живота си да пише върху немска литература, Райх-Раницки публикува също книги върху американска и полска литература. Съпругата и синът му го насърчават да напише своята автобиография, „преди да е станало твърде късно“. Издадена през 1999 г., „Моят живот“ на Райх-Раницки става бестселър в Германия[3].

През февруари 2006 г. писателят получава почетната титла „Доктор хонорис кауза“ от Университета в Тел Авив. През февруари 2007 г. Хумболтовият университет на Берлин му връчва почетната титла „Доктор хонорис кауза“. Това е същият университет, в който Марсел Райх е кандидатствал през 1938 г., но молбата му е била отхвърлена поради еврейския му произход.

Синът на Райх-Раницки, Андрю Раницки, става професор по математика в Единбургския университет. Съпругата му Теофила Райх-Раницки го предхожда в смъртта с две години и умира през 2011 г.

Марсел Райх-Раницки умира на 18 септември 2013[4] във Франкфурт на Майн на 93-годишна възраст с диагноза рак на простатата.

БиблиографияРедактиране

Публикации (подбор)Редактиране

  • Literarisches Leben in Deutschland. Kommentare und Pamphlete München, 1963
  • Deutsche Literatur in West und Ost, 1963
  • Wer schreibt provoziert. Pamphlete und Kommentare, 1966
  • Literatur der kleinen Schritte. Deutsche Schriftsteller heute, 1967
  • Die Ungeliebten. Sieben Emigranten, 1968
  • In Sachen Böll. Ansichten und Einsichten, 1968
  • Lauter Verrisse, 1970
  • Lauter Lobreden, 1985
  • Über Ruhestörer. Juden in der deutschen Literatur, 1973
  • Nachprüfung. Aufsätze über deutsche Schriftsteller von gestern, 1977
  • Entgegnung. Zur deutschen Literatur der siebziger Jahre, 1981
  • Thomas Mann und die Seinen, 1987
  • Der doppelte Boden. Ein Gespräch mit Peter von Matt, 1992
  • Die Anwälte der Literatur, 1994
  • Ungeheuer oben. Über Bertolt Brecht, 1996
  • Der Fall Heine, 1997
  • Sieben Wegbereiter. Schriftsteller des 20. Jahrhunderts, 2002
  • Goethe noch einmal. Reden und Anmerkungen, 2002
  • Meine Bilder. Porträts und Aufsätze, 2003
  • Lauter schwierige Patienten. Gespräche mit Peter Voß über Schriftsteller des 20. Jahrhunderts, 2003
  • Unser Grass, 2003
  • Vom Tag gefordert. Reden in deutschen Angelegenheiten, 2001
  • Wir sitzen alle im gleichen Zug, 2003

АвтобиографияРедактиране

  • Mein Leben, 1999

СъставителстваРедактиране

  • Auch dort erzählt Deutschland. Prosa von „Drüben“, 1960
  • 16 polnische Erzähler, 1962
  • Erfundene Wahrheit. Deutsche Geschichten seit 1945, 1965
  • Gesichtete Zeit. Deutsche Geschichten 1918 – 1933, 1969
  • Anbruch der Gegenwart. Deutsche Geschichten 1900 – 1918, 1971
  • Verteidigung der Zukunft. Deutsche Geschichten seit 1960, 1972
  • Frankfurter Anthologie, 1978 – 2010 (33 Einzelbände)
  • 1000 Deutsche Gedichte und ihre Interpretationen, 1995 (Zehn Bände)
  • 1400 Deutsche Gedichte und ihre Interpretationen. Chronologisch von Walther von der Vogelweide bis Durs Grünbein, 2002 (Zwölf Bände)
  • Meine Gedichte von Walther von der Vogelweide bis heute, 2003
  • Romane von gestern – heute gelesen, 1996 (Drei Bände; 1900 – 1918; 1918 – 1933; 1933 – 1945)
  • Meine Geschichten. Von Johann Wolfgang von Goethe bis heute, 2003 (Anthologie)
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Romane. 20 Bände und ein Begleitband, 2002
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Erzählungen. 10 Bände und ein Begleitband, 2003
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Dramen. 8 Bände und ein Begleitband, 2004
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Gedichte. 7 Bände und ein Begleitband, 2005
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Essays. 5 Bände und ein Begleitband, 2006

Телевизионни поредициРедактиране

  • Das literarische Kaffeehaus (1964 – 1967)[5]
  • Das Literarische Quartett (1988 – 2001)
  • Lauter schwierige Patienten (2001)
  • Reich-Ranicki Solo (2002)[6]
  • Was taugen unsere Klassiker? (2005)

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Gerhard Gnauck: Wie Reich-Ranicki in Polen die Zensur organisierte In: Die Welt, 10. März 2009.
  2. Claudia Michels: „Jeder wusste, wie er klingt“ In: Frankfurter Rundschau, 19. September 2013
  3. Marcel Reich-Ranicki: Mein Leben. S. 11f. „Nie war ich ein halber Pole, nie ein halber Deutscher – und ich hatte keinen Zweifel, dass ich es nie werden würde.“
  4. Literaturkritiker Marcel Reich-Ranicki ist tot. Süddeutsche Zeitung, 18. September 2013
  5. literaturkritik.de: Marcel Reich-Ranicki. Literaturkritik
  6. literaturkritik.de: Marcel Reich-Ranicki. Solo
  7. Libera, Paweł. Marcel Reich-Ranicki przed Centralna Komisją Kontroli Partyjnej (1950 – 1957). // „Zeszyty Historyczne“ 2009, Nr. 167. ASSOCIATION INSTITUT LITTÉRAIRE KULTURA. str. 189 – 190. (на полски)
  8. Staats-Anzeiger, 6/2003, S. 526
  9. Mendelssohn-Preis für Reich-Ranicki und Schreier. In: Sächsische Zeitung, 7. Juli 2011

Външни препраткиРедактиране