Марчино (община Пробищип)

(пренасочване от Марчино (Община Пробищип))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Марчино.

Марчино или Маричино (на македонска литературна норма: Марчино) село в община Пробищип, Северна Македония.

Марчино
Марчино
— село —
42.0247° с. ш. 22.1772° и. д.
Марчино
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина740 m
Население26 души (2002)
Пощенски код2210
Марчино в Общомедия

География редактиране

Землището на Бунеш е 5,99 km2, от които земеделската площ е 551 хектара – 252 хектара обработваема земя, 141 хектара пасища и 158 хектара гори.[1]

История редактиране

В XIX век Марчино е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1812 година. Не е изписана.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Маричино живеят 200 жители, всички българи-християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Маричино (Maritchino) има 272 българи екзархисти.[4]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Маричино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители (12 мъже и 14 жени), в 15 домакинства и 37 къщи.[1]

Личности редактиране

Родени в Марчино
  •   Димитър Стефанов (1899 – 1970), български революционер, терорист на ВМРО[7]
  •   Мане Тасев (1882 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[8]
  •   Милан Иванов Тимев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[9] За отличие в боевете през Първата световна война е награден с орден „За храброст“, III степен.[10]

Бележки редактиране

  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-01-21. Посетен на 1 април 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603