Димитър Стефанов (ВМРО)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.
Димитър (Димчо) Стефанов е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация.
| Димитър Стефанов | |
| деец на ВМРО | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е на 16 август 1899 година[1] в пробищипското село Марчино. Остава сирак и е осиновен от щипско семейство. През 1922 година заминава за България, където влиза във ВМРО. Влиза в четата на Иван Бърльо, а по-късно осигурява безопасността на Тодор Александров. На 30 октомври 1923 убива Никола Генадиев, който му е посочен от запасния поручик Димитър Радев,[2] като убийството не е разкрито от полицията, а по-късно влиза в обхвата на амнистия.
През есента на 1924 година ВМРО издава смъртна присъда срещу Петър Чаулев, преди това един от тримата членове на Централния комитет на организацията и инициатор на Майския манифест. На 5 ноември Димчо Стефанов пристига в Италия с цел да изпълни присъдата. През декември той открива Чаулев в Милано, като на няколко пъти се отказва да го нападне, за да не пострадат други хора. Около обяд на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на града той го разстрелва с пистолет, след което прави опит да се самоубие, но патроните му са свършили и е заловен.[3]
Както и при други атентати в чужбина, ВМРО използва процеса срещу Стефанов за пропагандиране на своята кауза. Защитата му е възложена на журналиста и член на италианския Сенат Винченцо Морело и депутата Иноченцо Кала. Тя се възползва от антикомунистическите и антиюгославски настроения в италианското общество, обвинявайки Чаулев в опит да подчини ВМРО на Коминтерна, а самият Стефанов не е имал възможност да не изпълни заповед на ВМРО. На 30 април 1925 година съдебните заседатели приемат, че Димитър Стефанов е действал в положение на необходимост, като той е осъден само на глоба за незаконно притежаване на оръжие и е освободен.[3]
На 7 юли 1928 година, заедно с Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, Димчо Стефанов убива Александър Протогеров и телохранителя му Атанас Гоцев.[4] А също и началника на втори полицейски участък Карамфилович.[5]
След 1938 година се включва в дейността на Македонския литературен кръжок.[6] Живее в Кюстендил до 1941 година. След освобождението на по-голямата част от Вардардска Македония се връща там.[7] Около 1950 година лежи в концлагера край Пробищип.[8] Умира в Скопие през октомври 1970 година.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Или на 15 юли 1901 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 441-442.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 138.
- ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 204-207.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 218.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 600.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 378.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 355.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.114., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 11 септември 2012
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1423. (на македонска литературна норма)