Отваря главното меню

Марчино (община Пробищип)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Марчино.

Марчино или Маричино (на македонска литературна норма: Марчино) село в община Пробищип, Северна Македония.

Марчино
Марчино
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.025° с. ш. 22.1761° и. д.
Марчино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Осогово
Надм. височина 740 m
Население 26 души (2002)

ГеографияРедактиране

Землището на Бунеш е 5,99 km2, от които земеделската площ е 551 хектара – 252 хектара обработваема земя, 141 хектара пасища и 158 хектара гори.[1]

ИсторияРедактиране

В XIX век Марчино е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1812 година. Не е изписана.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Маричино живеят 200 жители, всички българи-християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Маричино (Maritchino) има 272 българи екзархисти.[4]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Маричино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители (12 мъже и 14 жени), в 15 домакинства и 37 къщи.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Марчино
  •   Димитър Стефанов (1899 – 1970), български революционер, терорист на ВМРО[7]
  •   Мане Тасев (1882 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[8]

БележкиРедактиране

  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  7. Куманов, Милен. „ Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
Населени места в община Пробищип  
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица