Отваря главното меню

Мастиката е високоалкохолна анасонова спиртна напитка. Консумира се силно охладена. Съгласно българската нормативна база мастиката е[1] „спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 47 об. %, която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон (Illicium verum), зелен анасон (Pimpinella anissum), резене (Foeniculum vulgare) или от друго растение, което съдържа същия основен ароматен компонент в количество не по-малко от 2,5 g/l, захар не по-малко от 40 g/l, с добавяне или без добавяне на дъвково масло и/или ароматен дестилат и има специфични органолептични характеристики.“

При добавяне на вода към мастиката цветът ѝ се променя в матовобял, защото разтворимостта на анетола намалява. По същата причина при силно охлаждане анетолът кристализира. Популярен е коктейлът от мастика и ментовка (наричана често „мента“), познат като „облак“ (към тази комбинация е възможно да се добави и течна сметана).

Други напитки с вкус на анасон (анетол) са гръцкото „Узо“, френските „Перно“, „Рикар“, „Пастис“, испанското „Анисадо“, италианската „Самбука“, турската „Йени Ракъ“ (съответстваща по-скоро на българската анасонлийка).

Много хора мислят, че напитките с анасон са на практика еднакви. Истината е, че те са много подобни, но съществуват минимални технологични различия в малки примеси, които създават минимални разлики между различните видове питиета.

Въпреки приликите си, мастиката не трябва да се бърка с традиционната за България анасонова ракия (анасонлийка), която е класически дестилат на ракия (вид ракия, каквито са различните плодови ракии като сливова, крушева, гюлова (от трендафил)), но включващи анасон.

ИзточнициРедактиране

  1. Наредба за определенията на видовете спиртни напитки, видовете суровини и технологични операции, правилата за производство на спиртните напитки, разрешените добавки и условията за използването им, ДВ бр. 68 от 2006 г.