Матей Властар (на средногръцки: Ματθαίος Βλάσταρις) е виден византийски духовник, учен богослов и химнограф. Властар превежда ранните гръцки църковни отци и е автор на много богословски трактати. В 1335 година Властар пише „Азбучна синтагма“, която е сред основните източници на църковното право в Православната църква.[1][2][3]

Матей Властар
Ματθαίος Βλάσταρις
византийски духовник

Роден
около 1290 г.
Починал
около 1360 г. (70 г.)
Солун, Византийска империя

Религия Православие
Научна дейност
Област Богословие
Матей Властар в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Солун, втория по-големина град на Византийската империя. Ученик е на Исак Солунски. Образованието му е отлично - в произведенията му се срещат цитати от Филон, Йосиф Флавий, Омир, Птолемей, Софокъл.[2] Работи като юрист, но по-късно се замонашва.[1]

Умира в Солун, в манастира „Свети Исак“[2] около 1360 година.[1]

Азбучна синтагмаРедактиране

 
„Азбучната синтагма“, гръцки ръкопис от ноември 1600 г., Британската библиотека

В 1355 година Властар пише основния си труд „Сборникът по азбучен ред на всички въпроси, съдържащи се в свещените и божествени канони“, известен под името „Азбучна синтагма“ – речник, състоящ се от 24 раздела по броя букви в гръцката азбука, в който са включени както нормите на църковното право, така и светски закони.[3] В синтагмата Матей Властар често почти буквально повтаря тълкуванията на Йоан Зонара (около 1100 - 1160) и Теодор Валсамон (1169 - 1177), без за дава препратки към тях, тъй като трудът е практическо ръководство.[3] Някои текстове за светското право са от „Прохирон“ на император Василий I Македонец (867 - 886).[1] Отличителните качествана труда - удобство, яснота и пълнота, спомагат за широката му популярност в православния свят.[2] Скоро след издаването си синтагмата става най-употребяваното ръководство по църковно право в Православната църква,[3] сравнимо с Шестокнижието на Константин Арменопул, като дори има преимущество пред номоканона на патриарх Фотий I Константинополски.[2] Преведена е в 1346 година на славянски по инициатива на цар Стефан Душан и патриарх Йоаникий II Сръбски, като почти едновременно се появява и съкратена редакция. В Сърбия синтагмата обикновено се преписва заедно с Душановия законник, който е ръководство по светско право. От Сърбия в същия XIV век синтагмата се разпространява и в Българската църква, а оттам във Влашко и Молдова. В 1466 година славянски списък на синтагмата е направен и за Охридската архиепископия. При славянските преводи, разпределението на каноните по отдели в зависимост от предмена не съответва на кирилицата.[3]

Други делаРедактиране

Освен Синтагмата на Матей Властар се приписват още и следните трудове от някои ръкописи с неговия подипс: 1) Изложение на длъжностите на Великата църква; 2) Извлечение от „Покайния номоканон“ на патриарх Йоан IV Постник; 3) Из отговорите на епископ Йоан Китроски до драчкия епископ Константин Кавасила; 4) Правилата на Никифор I Константинополски; 5) Отговорите на митрополит Никита Ираклийски до епископ Константин; 6) Латино-гръцки речник на юридическите термини; 7) Изобличение на заблужденията на латините; 8) Слово за неквасения хляб, споменато от Лъв Аляций; 9) За произхода на Светия Дух; 10) Риторика; 11) За ораторските фигури и някои малки статии като, например, против юдеите и трактат за коливата.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Йеромонах Матей Властар. // pravoslavieto.com. Посетен на 28 април 2017.
  2. а б в г д е Марков, Николай Фёдорович. Православная богословская энциклопедия, том 3. Санкт-Петербург, Издание Петроград. Приложение к духовному журналу «Странник», 1902.
  3. а б в г д Православная энциклопедия. Т. II. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 63 - 64.