Никифор I Константинополски
Никифор I (на гръцки: Νικηφόρος) е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815 г.[1]
| Никифор Νικηφόρος | |
| Патриарх на Константинопол | |
 | |
| Роден |
около 758 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Апостоли, Истанбул, Турция |
| Религия | християнство |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Никифор в Общомедия | |
За заслугите си в борбата с иконоборците е канонизиран. Запазени са няколко съчинения на патриарх Никифор I, от които за българската история са особено важни Хронография и Кратка история.
Биография
редактиранеРоден е по времето на императора-иконоборец Константин V Копроним.
Започва своята кариера в държавния апарат, като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина Атинянката през 787 г. църковен събор, целящ прекратяването на иконоборската политика поддържана от предшествениците й в последните 60 години. След това напуска своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий I (806 г.), Никифор е избран за вселенски патриарх, но е снет от длъжност (през май 815 г.) от император Лъв V Арменец, с когото влиза в конфликт, заради подновяването от него на иконоборството. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, Никифор е изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“.
Бележки
редактиране- ↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 3.
Литература
редактиране- Никифор, Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. Преведе от средногръцки Веселин Н. Иванов. Варна, Книгоиздателство Зограф, 1997.
- Гръцки извори за българската итория. София, БАН, 1960.
- Христоматия по история на България, т.1, съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86
- Творения святого отца нашего, Никифора, архиепископа Константинопольского. Минск, 2001 г.