Словенска матица
Словенска матица, също и Матица словенска (на словенски: Slovenska matica, Matica slovenska) е словенска обществена, научна и културна организация, 2-рото по възраст словенско издателство[1][2].
| Словенска матица Slovenska matica | |
 Седалището на Словенската матица на Конгресния площад в Любляна | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена, научна, културна и издателска организация |
| Основатели | Янез Блайвайс, Ловро Томан |
| Основана | 4 февруари 1864 г. |
| Седалище | Любляна |
| Езици | словенски |
| Ръководител | Милчек Комел |
| Сайт | www.slovenska-matica.si |
| Словенска матица Slovenska matica в Общомедия | |
История редактиране
Словенската матица е основана в 1864 година в Любляна, Австрийската империя, по предложение и с дарения от няколко словенски патриотични сдружения и отделни интелектуалци, търговци и предприемачи от Марибор, които искат създаването на една институция, която да публикува модерна научна литература на словенски, да насърчава развитието на образованието и културата сред словенците, както и появата на словенска научна терминология.[1][2] Пример за нейната работа е дейността на подобните институции, матици, в другите славянски страни, като Матица хърватска в Хърватия, Матица сръбска във Войводина, Матица чешка в Чехия и Матица словашка в Словакия. Дружеството е създадено с частен капитал, както и с пари на Херцогство Крайна и няколко културни асоциации. Австрийският император Франц Йосиф I подкрепя начинанието, което е видно и по личния му финансов принос от 500 флорина.[1]
Институцията достига връха на развитието си в началото на ΧΧ век, когато се превръща в централната словенска културна институция.[2] По това време, тя функционира като нормална издателска къща на свободния пазар, издавайки книги за широката публика, много от които стават бестселъри. Едновременно с това матицата играе роля на университет, академия на науките, насърчаваща високата култура и поддържаща близки контакти с Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, със Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград, както и с други подобни институции в Прага, Краков, Лондон и Санкт Петербург. Издава водещото научно списание „Летопис Матице Словенске“.[1][2]
По време на Първата световна война Словенската матица е закрита от австро-унгарските власти и имотите ѝ конфискувани. Предполагаемата причина е публикуването на книгата „Господин Франьо“ (Mister Franjo) от словенския писател, офицер от австро-унгарската армия Фран Масел Подлимбарски, която представлява сатирична критика на австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина.[1]
По времето на Кралство Югославия (1918 - 1941), Словенската матица разширява своята издателска дейност и през 1938 г. тя е един от съоснователите на Словенската академия на науките и изкуствата. По време на италианската окупация през Втората световна война, ръководството на Словенската матица сътрудничи с Освободителния фронт на словенския народ – през 1942 година в нея нелегално се провежда Културният пленум на Фронта. След капитулацията на Италия през 1943 година и окупирането на Провинция Любляна от германските войски, през 1944 година матицата е закрита.[1]
В края на 1945 г. комунистическите власти в Народна република Словения позволяват възстановяването на дружеството. Режимът разглежда редакционната политика на матицата като прекалено консервативна. По-голямата част от собствеността на матицата е национализирани от държавата, но институцията продължава да функционира и по-късно получава значителни субсидии.[1]
През 80-те години работата на институцията се съживява и започва системно публикуване на преводи на големите западни философи и политически теоретици, включително автори разглеждани като подривни от официалната социалистическа идеология, като Хайдегер, Макиавели, Паточка, Унамуно, Ортега, Аврелий Августин и пълните произведения на Ницше.[1]
След обявяването на независимостта на Словения през 1991 година матицата е научна и културна институция, която организира научни срещи по проблеми на словенската култура и общество. Тя е също и издателство, издаващо качествени оригинални и преводни произведения в областта на хуманитарните и точните науки и технологиите[1][2].
| Председатели[1] | ||
|---|---|---|
| Име | Години | Занимание |
| Антон Зойс | 1865 | политик и филантроп |
| Ловро Томан | 1865 – 1869 | адвокат, писател и политик |
| Етбин Хенрик Коста | 1869 – 1875 | адвокат и политик |
| Янез Блайвайс | 1875 – 1881 | политик |
| Йосип Марн | 1881 – 1882 | литературен историк |
| Петер Грасели | 1882 – 1885 | политик, кмет на Любляна |
| Йосип Поклукар | 1885 – 1886 | издател |
| Йосип Марн | 1886 – 1893 | |
| Фран Левец | 1893 – 1907 | литературен историк |
| Фран Илешич | 1907 – 1914 | литературен историк |
| Петер Грасели | 1917 | политик, кмет на Любляна |
| Иван Тавчар | 1918 – 1920 | писател и политик, кмет на Любляна |
| Драготин Лончар | 1920 – 1947 | историк и политолог |
| Отон Жупанчич | 1947 – 1949 | поет |
| Антон Мелик | 1950 – 1966 | географ |
| Франце Коблар | 1966 – 1975 | историк на изкуството |
| Фран Цвитер | 1975 – 1978 | историк |
| Бого Графенауер | 1978 – 1987 | историк |
| Примож Симонити | 1987 – 1994 | класически филолог, историк и преводач |
| Йожа Махнич | 1994 – 2008 | литературен историк |
| Милчек Комел | 2008 – | историк на изкуството и критик |