Маханади
Махана̀ди (на английски: Mahanadi River, от санскритски „Maha“ – „голяма“ и „Nadi“ – река) е река в източната част на Индия. Тя е една от най-големите реки в страната и играе важна роля в икономиката ѝ.
| Маханади | |
|---|---|
 |
|
| Общи сведения | |
| Местоположение | Индия |
| Дължина | 858 km |
| Водосб. басейн | 141 600 km² |
| Отток | 2100 m³/s |
| Начало | |
| Координати | |
| Надм. височина | 442 m |
| Устие | |
| Място | Индийски океан |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Маханади в Общомедия | |
Подобно на много други сезонни индийски реки, началото на Маханади се образува от много планински потоци, така че точен извор е невъзможно да се определи. Все пак най-далечния ѝ извор се намира на 442 m над морското равнище, южно от град Нагри в окръг Дхамтари на щата Чхатисгарх[1], на североизток от платото Декан. Хълмовете тук са продължение на веригата Източни Гхати и дават началото на много други потоци, които след това се вливат в Маханади. В първите 80 km Маханади тече в северна посока и влиза в окръга Райпур, покрай източните части на град Райпур. Тук реката е доста тясна и общата ширина на долината не превишава 500-600 m. По-нататък реката тече на изток и се влива в Бенгалския залив на Индийския океан. Дължината на реката е 858 km[2].
В средното си течение в щата Чхатисгарх тя минава през широка и плодородна равнина. При вливането си в Бенгалския залив тя, заедно с реките Брахмани и Байтарани, образува обща делта с площ около 15 000 km².
По време на летните мусони оттокът в долното течение е над 50 000 m³/s, при това реката носи голямо количество наноси и често се разлива по околните долини, предизвиквайки наводнения. През зимния сух период Маханади се превръща в малка и тясна река с отток 30 m³/s.
Реката навлиза в равнините на Ориса на около 11 km от град Катака, където тя протича между два хълма, които са на около 2 km един от друг. Тук е построен бараж, за да регулира течението на реката[3].
Близо до град Самбалпур е построена хидроелектроцентралата „Хиракуд“, която е с мощност 250 MW. Височината на язовирната стена е 49 m, дължината – 4,8 km, а заедно с бреговите насипи – 25,5 km, което я прави най-дългата язовирна стена в света. Образуваното водохранилище позволява да се напояват около 400 000 хектара оризови полета.
Корабоплаване по реката е възможно само по нейното долно течение, на 150 km от устието.