Отваря главното меню

Мачево (на македонска литературна норма: Мачево) е село в Северна Македония, община Берово.

Мачево
Мачево
— село —
Панорамски поглед на Мачево.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7483° с. ш. 22.7944° и. д.
Мачево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 791 m
Население 206 души (2002)
Пощенски код 2330
Мачево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В много местности около Мачево се срещат могили и останки от селища, крепости и църкви от неолита (Воднико), елинизма (Мачево), римската епоха (Карагюзлия, Кременище, Мачевски чуки, Могила, Цуцуло, Человеко), Късната Античност (Градище, Гробище, Манастир).[1]

В края на XIX век Мачево е българско село в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мачево е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 384 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мачево е населявано от 340 жители българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на Мачево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мачево има 264 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1932 година.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 206 жители, всички македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 206
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Мачево
  •   Методи Стамболиски (р. 1947) – военен, началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2001 – 2004)

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  5. Цркви и манастири. // Посетете го Берово. Посетен на 2 септември 2016.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови