Мегали Панагия
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Панагия.
Мегали Панагия или Ревеник (на гръцки: Μεγάλη Παναγία, до 1924 година Ρεβενίκια, Ревеникия[1]) е село на Халкидическия полуостров, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година броят на жителите му е 2727.
| Мегали Панагия Μεγάλη Παναγία | |
| — село — | |
  Мегали Панагия  Мегали Панагия  Мегали Панагия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 2367 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 63076 |
| Телефонен код | 23720-3 |
Георгафия
редактиранеСелото е разположено в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Намира се в югоизточната част на Халкидика, на 12 километра югоизточно от Арнеа (Леригово) и на 80 километра от Солун, в подножието на хълма Хтикела, част от южното подножие на Холомонда.[2] На четири километра от селото е манастирът „Света Богородица Защитничка“.[2]
История
редактиранеСредновековие
редактиранеСелото е едно от основните на полуострова и същевременно едно от най-старите – името му често се споменава в светогорските документи. Най-ранното свидетелство за него е споменаването на „крепостта Аравеникия“ (καστέλιον Αραβενικαίας) в 1379 година.[2] Църквата „Рождество Богородично“ в крепостта се смята, че е от 1007 година.[2][3] На реката на селото Комблицос е запазен каменният Ревенишки мост,[4] смятан за хилядагодишен.[2]
В Османскаа империя
редактиранеПрез османското владичество Ревеник е едно от големите мадемски села. В 1821 година е разрушено по време на Халкидическото въстание.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ревеникия (Revénikia), Йерисовска епархия, живеят 960 гърци.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ревеник живеят 1120 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ревеник (Revenik) има 865 гърци.[7]
В Гърция
редактиранеВ 1912 година, по време на Балканската война, в Ревеник влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Мегали Панагия, по името на църквата „Света Богородица“.
В 1932 година много стари къщи на селото са разрушени от Йерисовското земетресение. Селото пострадва и през Втората световна война.[2] В 1955 година е построена голямата енорийска църква „Свети Василий“.[2]
До 2011 година Мегали Панагия е център на дем Панагия.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Виглес[8] | Βίγλες | Σκοπός | Σκοπός[9] | възвишение на ЮЗ от Мегали Панагия и на СЗ от Плана (441 m)[8] |
| Бух Цаирия | Μπούχ Τσαΐρια | Ливади | Λιβάδι[9] | местност на ЮЗ от Мегали Панагия и на СЗ от Плана[8] |
| Виглуда[8] | Βιγκλούδα | Микроскопия | Μικροσκοπια[9] | местност на Ю от Мегали Панагия и на СИ от Плана[8] |
| Бир Калива[8] | Μπύρ Καλύβα | Монокаливо | Μονοκάλυβο[9] | местност на Ю от Мегали Панагия[8] |
| Цаирия | Τσαΐρια | Ливадес | Λιβάές[9] | местност на Ю от Мегали Панагия |
| Байладес[8] | Μπαίλαδες | Псилокорфес | Ψιλοκορφές[9] | възвишение на ЮЗ от Мегели Панагия и на СЗ от Плана[8] |
| Тараза Рахи[8] | Ταραζά Ράχη | Врахаки | Βραχάκι[9] | възвишение на ЮЗ от Мегели Панагия[8] |
| Мазани Астриндес[8] | Μαζάνη Αστρίνδες | Ститос | Στήθος[9] | колиби на СЗ от Плана[8] |
| Склика[8] | Σκλίκα | Воскес | Βοσκές[9] | местност на Ю от Мегали Панагия[8] |
| Бадинес[8] | Μπαντίνες | Алпофолия | Άλποφωλιὰ[9] | възвишение на ЮЗ от Мегали Панагия[8] |
| Бода Рахи[8] | Μπόντα Ράχη | Митери | Μυτερή[9] | възвишение на СЗ от Мегели Панагия[8] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Megali Panagia // Municipality of Aristotle. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Τα Πέτρινα Τοξωτά Γεφύρια της Χαλκιδικής // Halkidiki Greece. Посетен на 2 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)