Мегаро или Радосинища (на гръцки: Μέγαρο, катаревуса: Μέγαρον, Мегарон, до 1927 Ραδοσίνιστα, Радосиниста[1]) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.[2] Към 2001 година населението на селото е 561 жители.

Мегаро
Μέγαρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 871 m
Население 561 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в подножието на Смолика, западно от Гревена.

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Радунища е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Радун, като според него името е доказателство, че селото е основано от българи.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радунища брои 400 жители гърци християни.[4] Според гръцка статистика от 1904 година в Радусинища живеят 340 гърци елинофони.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

Църквата на северния вход на селото „Свети Атанасий“ е от XIX век.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Мегаро
  •   Атанасиос Гумас (1875 - 1957), гръцки андартски капитан
  •   Йоанис Насиопулос (Ιωάννης Νασιόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[7]
  •   Лазарос Папайоану (Λάζαρος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети ред[8]
  •   Лукас Кокинос (1878 – 1913), гръцки андартски капитан

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. „Μέγαρο“, архив на оригинала от 19 март 2009, https://web.archive.org/web/20090319095647/http://www.megaro.googlepages.com/, посетен 19 март 2009 
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  5. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Γκούμας, Σωκράτης Αθανασίου. Ο Μακεδόνας παππούς του ενδόξου μετώπου. // Greveniotis.gr. Посетен на 2 февруари 2021 г.
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)