Мегаро или Радосинища (на гръцки: Μέγαρο, катаревуса: Μέγαρον, Мегарон, до 1927 Ραδοσίνιστα, Радосиниста[1]) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.[2]

Мегаро
Μέγαρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 980 m
Население 370 души (2011 г.)
Пощенски код 511 00

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 980 m надморска височина, в подножието на Смолика, западно от Гревена.[3]

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Радунища е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Радун, като според него името е доказателство, че селото е основано от българи.[4]

Църквата на северния вход на селото „Свети Атанасий“ е от XIX век.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радунища брои 400 жители гърци християни.[6] Според гръцка статистика от 1904 година в Радусинища живеят 340 гърци елинофони.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

В 1927 година името на селото е сменено на Мегаро.[3]

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 745[3] 694[3] 809[3] 981[3] 856[3] 809[3] 653[3] 622[3] 581[3] 561 370

ЛичностиРедактиране

Родени в Мегаро
  •   Атанасиос Гумас (1875 - 1957), гръцки андартски капитан
  •   Йоанис Насиопулос (Ιωάννης Νασιόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[8]
  •   Лазарос Папайоану (Λάζαρος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети ред[9]
  •   Лукас Кокинос (1878 – 1913), гръцки андартски капитан

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μέγαρο, архив на оригинала от 19 март 2009, https://web.archive.org/web/20090319095647/http://www.megaro.googlepages.com/, посетен на 2009-02-26 
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  5. Γκούμας, Σωκράτης Αθανασίου. Ο Μακεδόνας παππούς του ενδόξου μετώπου. // Greveniotis.gr. Посетен на 2 февруари 2021 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)