Смолика (на гръцки: Σμόλικας, Смоликас, стари форми Σμόλιγγας, Смолингас, Σμόλιγκας, Смолинкас, на арумънски: Smolcu) е най-високата планина от веригата Пинд в Гърция, разделяща Македония на изток от Епир на запад. Със своите 2631 m надморска височина, Смолика е втората по височина планина в Гърция след Олимп.[1][2]

Смолика
Σμόλικας
Изглед към връх Смолика (2637 м)
Изглед към връх Смолика (2637 м)
40.0897° с. ш. 20.9261° и. д.
Местоположение на картата на Янинско
Общи данни
Част отСеверен Пинд
Надм. височина2631 m
Смолика в Общомедия

Описание

редактиране
 
Смолика (на заден план). Поглед откъм северозапад (шосето Пирсояни-Вурбяни)

Смолика е голям планински комплекс в северната част на Янинско (Епир) и в западната част на Костурско и Гревенско (Македония). Тя е част от планинската верига Северен Пинд. На север-северозток е отделена от масива Тамбури (Охиро) с прохода Ляги (1540 m) и реката Мардица и от река Вуркопотамос, приток на Сарандапорос. Сарандапорос, която е приток на Вьоса (Аоос), пък е и границата на запад между Смолика и южните краища на планинския комплекс Каменик. На юг река Аоос отделя Смолика от планинския комплекс Тимфи. На изток се отделя от планините Талиарос с Жужелската река и от Скурдза (Пердика) с проход (1520 m), през който минава пътят за Самарина и реките Йоца и Хелимоди. От комплекса Василица го отделят реките Йоца - Кукуманири - Вряза. От Трапезица на югозапад я отделя ридът (1300 m) Стено - Алепу.[1]

В Смолика са разположени някои от най-високо разположените селища в Гърция като Самарина, Фурка и Падес. От Смолика извират притоците на Бистрица (Алиакмонас), Венетикос и Гревениотикос.

Дължината на планинския масив на Смолика е 15 – 20 km в посока от изток на запад, с ширина 10 km от север на юг.

Скалите ѝ са флиш и офиолити.[1]

Екология

редактиране
 
Водна дъскорезница край Армата

На запад от най-високия връх, на 2160 m, се намира езерото Драколимни, а на изток от връх Мосия, на 2170 m е Мосийското езеро.[1]

Смолика е покрита с гъста растителност, в чиито състав се включват черният бор, черната мура, букът и други широколистни.[1]

Планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (2130002) и е обявена за орнитологично важно място (066).[1]

В местността Нанес, на 7 km от село Палеосели (1080 m), на 1700 m - 1750 m има две хижи. Първата е дървена, построена в 1984 година и има 20 спални места. Втората е каменна, построена в 2004 година и има 24 спални места.[3]

Изкачването до върха може да стане от хижите за 3:30 часа или от село Падес (1140 m) за около 4:30 часа, по Национална пътека 03, идваща от Тимфи и село Врисохори (Лясиница, 950 m). Други изкачвания могат да бъдат направени от селата Агия Параскеви (Керасово, 980 m) и Самарина (1460 m).[3]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Смолика Σμόλικας, Γέρος 2631 m[1]
Авхенас, Тунгусие Вултоки Αυχένας, Τουγκούσιε Βουλτόκι 2106 m[1]
Агрофолия Αγροφωλιά 1044 m[1]
Александрос Дякос, Дели Ахмед Αλέξανδρος Διάκος, Ντελιχμέτ 1810 m[1]
Алепу Αλεπού 1439 m[1]
Алоготопос, Цума, Цума Кальоро Αλογότοπος, Τσούμα, Τσούμα Κάλιορο 2230 m[1]
Анилио Ανήλιο 1352 m[1]
Аркудалона, Аркудалоно Αρκουδάλωνα, Αρκουδάλωνο 1798 m[1]
Богдани Μπογδάνι, Μπογντάνι, Μπογντάνη 2236 m[1]
Вузио, Вузиу Βούζιο, Βούζιου 1758 m[1]
Гавро Γάβρο 1294 m[1]
Гурция, Гюрица Γκούριτσα, Γκιούριτσα 1580 m[1]
Каливендеро Καλυβέντερο 1111 m[1]
Капетан Цекурас, Горгулос, Гургулис, Гургульос Καπετάν Τσεκούρας, Γκόργκουλος, Γκουργκούλης, Γκουργκούλιος 2216 m[1]
Кастро Κάστρο 1651 m[1]
Кюра Κιούρα 1261 m[1]
Киркури Κίρκουρη, Κύρκουρη 1860 m, колонка на 1855 m[1]
Клефтис, Спарцана, Сусница Κλέφτης, Σπαρτσάνα, Σουσνίτσα 1847 m[1]
Кокорина Κοκκόρινα 945 m[1]
Креватия Κρεββάτια 1280 m[1]
Критиру Κριτήρου 1314 m[1]
Куцуро Κούτσουρο 1294 m[1]
Куцуфляни Κουτσοφλιάνη 1220 m[1]
Лакос Λάκκος 1643 m[1]
Левкадия Λευκάδια 1515 m[1]
Ликос Λύκος 1509 m[1]
Лопоцани Λοπότσανη 1250 m[1]
Лупа Λούπα 2009 m[1]
Лянура Λιανούρα, Ληανούρα 1896 m[1]
Масия, Мосия, Мегали Мосия, Грия Μασιά, Μόσια, Γριά, Μεγάλη Μόσια 2600 m[1]
Маврики Μαυρίκη 1332 m[1]
Месовуни Μεσοβούνι 1980 m[1]
Микри Мосия Μικρή Μόσια 2554 m[1]
Милия, Мегаяни, Дзума Милия Μηλιά, Μεγαγιάννη, Τζούμα Μηλιά 1490 m[1]
Микро Охиро, Хекири, Микро Тамбури Μικρό Οχυρό, Χεκίρι, Μικρό Ταμπούρι 1699 m[1]
Мисорахи Μισσοράχη 2217 m[1]
Мугурида Μουγκουρίδα 2100 - 1953 m[1]
Охиро, Тамбури Οχυρό, Ταμπούρι 1480 m[1]
Петра Гагарандза Πέτρα Γκαγκαράντζα 2045 m[1]
Петра Тоска, Петра Кати Πέτρα Τόσκα, Πέτρα Κατή 1641 m[1]
Плака Πλάκα 2100 m - 1700 m[1]
Подарико, Подарко Ποδαρικό, Ποδάρκο 1640 m[1]
Прасяни Πράσιανη 1788 m[1]
Протифтис Илияс Προφήτης Ηλίας 1241 m[1]
Протифтис Илияс, Алепотрипа Προφήτης Ηλίας, Αλεπότρυπα 11226 m[1]
Рахи Йоца Ράχη Γιότσα 1486 m[1]
Редос, Реда Ρέντος, Ρέντα 1713 m[1]
Синелиу Σινελιού 2054 m[1]
Скопия, Караули Σκοπιά, Καραούλι 1720 m[1]
Смиляна, Смиляни Σμίλιανα, Σμίλιανη 2014 m[1]
Сьому Σιούμου 898 m[1]
Тригонико, Дзимитра, Дзимтура Τριγωνικό, Τζιμίτρα, Τζιμτούρα 1829 m[1]
Тифлорахи, Бигьокси, Бигьози Τυφλόρραχη, Μπιγκιόξι, Μπιγκιόζι 1547 m[1]
Фотино, Керголи Φωτεινό, Κεργόλι, Κέργολι 1647 m[1]
Фтери Φτέρη 1702 m[1]
Халасмена Χαλασμένα 1568 m[1]
Цакали Τσακάλι 1460 m[1]
Цингу Τσίγκου 1372 m[1]
Цобани Τσομπάνη 1508 m[1]
Цука Τσούκκα, Τσούκα 1420 m[1]
Цума Τσούμα 1876 m[1]

Популярни маршрути достигат до върховете на Смолика от Самарина от изток, от Агия Параскеви (Керасово) от север и от Палеосели и от Падес от юг.

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 330. (на гръцки)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 333. (на гръцки)