Смолика
Смолика (на гръцки: Σμόλικας, Смоликас, стари форми Σμόλιγγας, Смолингас, Σμόλιγκας, Смолинкас, на арумънски: Smolcu) е най-високата планина от веригата Пинд в Гърция, разделяща Македония на изток от Епир на запад. Със своите 2631 m надморска височина, Смолика е втората по височина планина в Гърция след Олимп.[1][2]
Смолика Σμόλικας | |
Изглед към връх Смолика (2637 м) | |
Общи данни | |
---|---|
Част от | Северен Пинд |
Надм. височина | 2631 m |
Смолика в Общомедия |
Описание
редактиранеСмолика е голям планински комплекс в северната част на Янинско (Епир) и в западната част на Костурско и Гревенско (Македония). Тя е част от планинската верига Северен Пинд. На север-северозток е отделена от масива Тамбури (Охиро) с прохода Ляги (1540 m) и реката Мардица и от река Вуркопотамос, приток на Сарандапорос. Сарандапорос, която е приток на Вьоса (Аоос), пък е и границата на запад между Смолика и южните краища на планинския комплекс Каменик. На юг река Аоос отделя Смолика от планинския комплекс Тимфи. На изток се отделя от планините Талиарос с Жужелската река и от Скурдза (Пердика) с проход (1520 m), през който минава пътят за Самарина и реките Йоца и Хелимоди. От комплекса Василица го отделят реките Йоца - Кукуманири - Вряза. От Трапезица на югозапад я отделя ридът (1300 m) Стено - Алепу.[1]
В Смолика са разположени някои от най-високо разположените селища в Гърция като Самарина, Фурка и Падес. От Смолика извират притоците на Бистрица (Алиакмонас), Венетикос и Гревениотикос.
Дължината на планинския масив на Смолика е 15 – 20 km в посока от изток на запад, с ширина 10 km от север на юг.
Екология
редактиранеНа запад от най-високия връх, на 2160 m, се намира езерото Драколимни, а на изток от връх Мосия, на 2170 m е Мосийското езеро.[1]
Смолика е покрита с гъста растителност, в чиито състав се включват черният бор, черната мура, букът и други широколистни.[1]
Планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (2130002) и е обявена за орнитологично важно място (066).[1]
Туризъм
редактиранеВ местността Нанес, на 7 km от село Палеосели (1080 m), на 1700 m - 1750 m има две хижи. Първата е дървена, построена в 1984 година и има 20 спални места. Втората е каменна, построена в 2004 година и има 24 спални места.[3]
Изкачването до върха може да стане от хижите за 3:30 часа или от село Падес (1140 m) за около 4:30 часа, по Национална пътека 03, идваща от Тимфи и село Врисохори (Лясиница, 950 m). Други изкачвания могат да бъдат направени от селата Агия Параскеви (Керасово, 980 m) и Самарина (1460 m).[3]
Име | Име | Височина | Местоположение |
---|---|---|---|
Смолика | Σμόλικας, Γέρος | 2631 m[1] | |
Авхенас, Тунгусие Вултоки | Αυχένας, Τουγκούσιε Βουλτόκι | 2106 m[1] | |
Агрофолия | Αγροφωλιά | 1044 m[1] | |
Александрос Дякос, Дели Ахмед | Αλέξανδρος Διάκος, Ντελιχμέτ | 1810 m[1] | |
Алепу | Αλεπού | 1439 m[1] | |
Алоготопос, Цума, Цума Кальоро | Αλογότοπος, Τσούμα, Τσούμα Κάλιορο | 2230 m[1] | |
Анилио | Ανήλιο | 1352 m[1] | |
Аркудалона, Аркудалоно | Αρκουδάλωνα, Αρκουδάλωνο | 1798 m[1] | |
Богдани | Μπογδάνι, Μπογντάνι, Μπογντάνη | 2236 m[1] | |
Вузио, Вузиу | Βούζιο, Βούζιου | 1758 m[1] | |
Гавро | Γάβρο | 1294 m[1] | |
Гурция, Гюрица | Γκούριτσα, Γκιούριτσα | 1580 m[1] | |
Каливендеро | Καλυβέντερο | 1111 m[1] | |
Капетан Цекурас, Горгулос, Гургулис, Гургульос | Καπετάν Τσεκούρας, Γκόργκουλος, Γκουργκούλης, Γκουργκούλιος | 2216 m[1] | |
Кастро | Κάστρο | 1651 m[1] | |
Кюра | Κιούρα | 1261 m[1] | |
Киркури | Κίρκουρη, Κύρκουρη | 1860 m, колонка на 1855 m[1] | |
Клефтис, Спарцана, Сусница | Κλέφτης, Σπαρτσάνα, Σουσνίτσα | 1847 m[1] | |
Кокорина | Κοκκόρινα | 945 m[1] | |
Креватия | Κρεββάτια | 1280 m[1] | |
Критиру | Κριτήρου | 1314 m[1] | |
Куцуро | Κούτσουρο | 1294 m[1] | |
Куцуфляни | Κουτσοφλιάνη | 1220 m[1] | |
Лакос | Λάκκος | 1643 m[1] | |
Левкадия | Λευκάδια | 1515 m[1] | |
Ликос | Λύκος | 1509 m[1] | |
Лопоцани | Λοπότσανη | 1250 m[1] | |
Лупа | Λούπα | 2009 m[1] | |
Лянура | Λιανούρα, Ληανούρα | 1896 m[1] | |
Масия, Мосия, Мегали Мосия, Грия | Μασιά, Μόσια, Γριά, Μεγάλη Μόσια | 2600 m[1] | |
Маврики | Μαυρίκη | 1332 m[1] | |
Месовуни | Μεσοβούνι | 1980 m[1] | |
Микри Мосия | Μικρή Μόσια | 2554 m[1] | |
Милия, Мегаяни, Дзума Милия | Μηλιά, Μεγαγιάννη, Τζούμα Μηλιά | 1490 m[1] | |
Микро Охиро, Хекири, Микро Тамбури | Μικρό Οχυρό, Χεκίρι, Μικρό Ταμπούρι | 1699 m[1] | |
Мисорахи | Μισσοράχη | 2217 m[1] | |
Мугурида | Μουγκουρίδα | 2100 - 1953 m[1] | |
Охиро, Тамбури | Οχυρό, Ταμπούρι | 1480 m[1] | |
Петра Гагарандза | Πέτρα Γκαγκαράντζα | 2045 m[1] | |
Петра Тоска, Петра Кати | Πέτρα Τόσκα, Πέτρα Κατή | 1641 m[1] | |
Плака | Πλάκα | 2100 m - 1700 m[1] | |
Подарико, Подарко | Ποδαρικό, Ποδάρκο | 1640 m[1] | |
Прасяни | Πράσιανη | 1788 m[1] | |
Протифтис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 1241 m[1] | |
Протифтис Илияс, Алепотрипа | Προφήτης Ηλίας, Αλεπότρυπα | 11226 m[1] | |
Рахи Йоца | Ράχη Γιότσα | 1486 m[1] | |
Редос, Реда | Ρέντος, Ρέντα | 1713 m[1] | |
Синелиу | Σινελιού | 2054 m[1] | |
Скопия, Караули | Σκοπιά, Καραούλι | 1720 m[1] | |
Смиляна, Смиляни | Σμίλιανα, Σμίλιανη | 2014 m[1] | |
Сьому | Σιούμου | 898 m[1] | |
Тригонико, Дзимитра, Дзимтура | Τριγωνικό, Τζιμίτρα, Τζιμτούρα | 1829 m[1] | |
Тифлорахи, Бигьокси, Бигьози | Τυφλόρραχη, Μπιγκιόξι, Μπιγκιόζι | 1547 m[1] | |
Фотино, Керголи | Φωτεινό, Κεργόλι, Κέργολι | 1647 m[1] | |
Фтери | Φτέρη | 1702 m[1] | |
Халасмена | Χαλασμένα | 1568 m[1] | |
Цакали | Τσακάλι | 1460 m[1] | |
Цингу | Τσίγκου | 1372 m[1] | |
Цобани | Τσομπάνη | 1508 m[1] | |
Цука | Τσούκκα, Τσούκα | 1420 m[1] | |
Цума | Τσούμα | 1876 m[1] |
Популярни маршрути достигат до върховете на Смолика от Самарина от изток, от Агия Параскеви (Керасово) от север и от Палеосели и от Падес от юг.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 330. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 333. (на гръцки)