Мегарска фиала
Мегарската фиала (на гръцки: Φιάλη των Μεγάρων) е древногръцка сребърна фиала, съд за възлияния, открита в гробница в Горна Македония край днешния град Кожани.[1] Фиалата носи надпис на един ред на дорийски диалект на старогръцкия език: „Αθαναιας : ιαρα : τας Μhεγαρο̅ι“ (свещена на Атина от Мегара).[2]
| Мегарски надпис | |
| Φιάλη των Μεγάρων | |
 Фиалата в Кожанския археологически музей | |
| Създаден | около 375 - 350 пр. Хр. |
|---|---|
| Оригинален език | дорийски диалект |
| Мегарски надпис в Общомедия | |
На основание на споменаването на Мегара и нейното известно светилище на Атина, обикновено се приема, че произходът на фиалата е от този южен гръцки град,[3][4][5] и тя се датира в ранния V век пр. Хр. Сред характеристиките на употребената писмена система е архаична Β-образна буква за буквата Ε (епсилон), обичайно срещана в ранните надписи от Мегара и съседния Коринт.[6][7]
Джеймс Л. О'Нийл,[8] следвайки Хамънд и Грифит,[9] прави предположение, че надписът също така би могъл да е написан в Македония. В такъв случай той би бил първият известен пример на местен гръцки диалект от Македония и би потвърдил хипотезата, базирана върху надпис на друг археологически обект - Пелската магическа табличка, че македонският гръцки е дорийски диалект. О'Нийл твърди, че има сведения за място в Македония, наречено също Мегара, факт, който се подкрепя от Плутарх,[10] и че надписът не успява да предаде специфично мегарската архаична форма на епсилона. Бележките на Л. Х. Джефри за The local scripts of archaic Greece показват точно тази архаична мегарска форма.[2]
От езиковите форми в надписа думата ἰαρά ('свещена') може да бъде безспорно идентифицирана като дорийска. Архаичната форма на името на богиня Атина Ἀθαναία(ς) е по-слабо отличителна и би могла да се употреби във всеки старогръцки диалект без йонийски, докато генитивният член τᾶς е възможен във всеки диалект без йонийски и атически. Формата на името Мегара с начално Μh показва етимологическия му произход *sm- и е откривана често в надписи от Мегара, но и от други места.[8]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Описана е в Supplementum Epigraphicum Graecum (SEG) vol. 13, no. 306; в N. G. Hammond and G. T. Griffith, A history of Macedonia, Oxford: Clarendon 1979, Vol.2, p.96; в T. Rizakis and G. Touratsoglou, Epigraphes Ano Makedonia, Athens 1986, #2; и в L. H. Jefferey, The local scripts of archaic Greece, Oxford 1961, #173.2. Вижте също Poinikastas database of Greek inscriptions, Megara #332 [1]
- ↑ а б в Poinikastas, database of Greek inscriptions
- ↑ Poinikastas, цитиращ Jeffery, The local scripts of archaic Greece.
- ↑ Strong, Donald E. Greek and Roman gold and silver plate. London, Methuen, 1979. ISBN 0-416-72510-4. с. 57.
- ↑ Gill, David, "Plate, precious (Greek and Roman)", in: Oxford Classical Dictionary, edited by Simon Hornblower and Antony Spawforth, 3rd ed, Oxford 1996.
- ↑ Jefferey, The local scripts of archaic Greece, p. 132f.
- ↑ Poinikastas, database of Greek inscriptions
- ↑ а б O'Neil, James L., Doric elements in Macedonian inscriptions, Glotta 82 (2007): 192–210. p.198.
- ↑ N. G. Hammond and G. T. Griffith, A history of Macedonia, Oxford: Clarendon 1979, Vol.2, p.96
- ↑ Plutarch Pyrros 2,2