Медночервена шуменска овца

Медночервена шуменска овца е местна за България порода овце, отглеждана за месо и мляко.

Медночервена овца в Кабиюк
Медночервени кочове от Нови пазар
Стадо медночервени овце в Кабиюк
Ареал на разпространение на медночервената шуменска овца

История редактиране

Медночервената шуменска овца е стара българска порода овце отглеждана в Североизточна България. Според редица учени тя е възникнала в резултат на селекцията на представителите на най-старата българска порода овца Цигай. Много често някой автори я разглеждат като една обща порода с две отродия – медночервена и карнобатска овца. Въпреки общия им произход те са пространствено изолирани от Стара планина и селекцията им е протекла на различни етапи, в резултат на което са затвърдени белези, които позволяват двете отродия да се разделят като отделни породи. Агнетата от тази порода са били високоценена стока на Цариградските пазари преди Освобождението.

Разпространение редактиране

Медночервената шуменска овца се отглежда основно в Шуменска, Търговищка и Разградска област, но се среща и в съседни на тях области и в Добруджа. В края на 2003 година е учредена Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи в България (АРМАПБ) и медночервената шуменска овца е една от четирите приоритетни за нея породи домашни животни. Тя е включена за подпомагане по Агро-екологичната мярка 1.3 на Програма САПАРД, в резултат, на което поголовието на породата в страната нараства.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 10 013 индивида.

Рисков статус – няма риск.

Описание редактиране

Името на породата се дължи на медночервения цвят на вълната. За описанието на цвета все още се използват и други названия с турски произход – бакър или кармъз. Това е полутънкорунна порода.

По устройство и характер на руното се срещат 2 типа:

  • кабарляви – характеризират се с отворено руно с полугруба и смесена вълна. Цветът им обикновено е по-светъл, поради което се наричат бозави.
  • рудави – характеризират се с еднородна и гъста вълна с добре изразен медночервен цвят.

Лицето, ушите и краката са покрити с черна космена покривка. Главата е средно голяма с леко изпъкнал профил, продълговата и изразителна, зарунена до челото. Овцете са безроги, а кочовете имат добре развити рога. Тялото е компактно с добре развит пояс хармонично и добре зарунено. Опашката е средно дълга. Краката са средно дълги, добре поставени, със здрави копита. Живото тегло на овцете е 35 – 45 кг, а на кочовете достига до 60 кг. Следната млечност е 110 л. Маслеността на млякото е 7,6%. Плодовитостта е 135%. Характерна е високата скорозрялост.

При раждане повече от 90% от агнетата са черни, тъмнокафяви и кафяви. Едва 5 – 7% от тях се раждат с бял цвят. След отбиването им обаче, на 3-месечна възраст и по-късно при стрижба, те получават типичния за породата медночервен цвят.

Месото на агнетата и шилетата е с добри вкусови качества.

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  • Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателство „ИФО Дизайн“ ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г., стр. 44

Източници редактиране