Тази статия е за видовете групи животни. За градчето в Италия вижте Черда (Италия).

Стадо е група животни от един и същ биологичен вид, по изключение и повече от един вид, които се движат заедно, хранят се заедно и живеят заедно.[1]

Стадо овце
Огромно стадо с гну
Конски табун в района на село Веселиново

Стада формират както дивите, така и одомашнените животни (добитък), като обикновено под „стадо“ се подразбират тревопасни животни – овце, кози, крави, свине и др.[2] Това определя и условната диференциация на видовете стада.

Стада от диви животни редактиране

Причините животните да живеят в стада са няколко. Основната от тях е, че по този начин те успешно могат да се защитят себе си и своите малки от хищници, да осигуряват по-лесно храна, да отглеждат съвместно малките. Не е задължително даден вид да живее на стада. Не е задължително и даден индивид, чийто вид живее на стада, да е член на дадено стадо.

Животните, които живеят заедно, имат силно изразен стаден инстинкт. Той е еволюционно обособен и е свързан с оцеляването на вида. Почти винаги в стадата от диви животни има ясно изразена йерархия. В зависимост от господстващия пол се наблюдава и патриархат, и матриархат. Обикновено в стадото има водещ индивид и множество други индивиди с отделни роли.

Структурата на стадата може да се променя по време на размножителния цикъл при животните. Ярък пример за такова разделение се наблюдава при газелата на Томсън. По време на размножителния сезон женските се събират в стада от по 60 до хиляда индивида. Мъжките обаче маркират своя територия и живеят поотделно. Тук те ухажват и се чифтосват с женски преминали през нея. Извън размножителния сезон мъжките също се събират на малки стада от няколко мъжки екземпляра или живеят в общи стада.

Интересен факт е, че в Африка дивите тревопасни животни могат да образуват съвместни стада от няколко вида животни. Такъв пример се наблюдава в Серенгети, където видове като гну, газела на Грант, газела на Томсън и зебра образуват големи общи стада. По този начин те взаимно се пазят от хищници и извършват миграционни преходи в търсене на по-добри пасища.

Стада от домашни животни редактиране

Този вид стада са създадени изкуствено благодарение на антропогенния фактор. Хората са се възползвали от стадния инстинкт на животните, които са опитомили за номадството и пасищното животновъдство с цел добиване на продукция от тях. При стадата от домашни животни йерархията е изразена в по-малка степен. Отпада и нуждата от самозащита на стадото. В голяма си част тези функции са поети от хората и кучетата.

При извеждането на стадото на открито, за него обикновено се грижи пастир, подпомаган от кучета-пазачи. Този факт е причина и за обособяването на различни породи кучета пазачи на стада. Най-често това са овчарски кучета, чиято селекция е водена две основни направления – защита от хищни животни – немска овчарка, българска овчарка (каракачанка), и водене на стадото – Бордър коли.

Съгласно Наредбата за идентификация на селскостопанските животни всички говеда, овце и кози трябва да излизат на паша задължително с поставена индивидуална ушна марка.[3] Тя носи уникален номер и се въвежда в информационната база данни за идентификация и регистрация на селскостопанските животни. През 2010 г. като допълнително средство за идентификация при дребния рогат добитък и единствено при еднокопитните ще се въведе и електронният микрочип.

Според Закона за защита на животните, биологичните видове, които в естествената си среда живеят на групи или стада, не могат да се отглеждат поединично (самостоятелно).[4]

Във връзка от риска за разпространение на заболавянето класическа чума по свинете пашата на домашни свине е забранена. Изключение от това правило са представителите на породата източно-балканска свиня, а условията при които се извършва са регламентирани в наредба.[5] Съгласно нея пашата на стада от тази порода е разрешена единствено в някои общини на Шуменска, Варненска и Бургаска области. Собственикът на прасетата трябва да ги пасе само в разрешени терени и да изгради помещения за почивка, раждане и ивършване на ветеринарномедицински манипулации. Задължително изискване за прасетата е да бъдат идентифицирани с индивидуална ушна марка.

Термини и фразеологизми редактиране

 
Пастир със стадо източно-балкански свине в района на село Ново Янково
 
Традиционно облекло за овчар от района на град Батак изложено етнографската експозиция на Историческия музей в Батак – Балинова къща

„Стадо“ е думата, обикновено използвана в българския език за съвкупност от домашни животни, излизащи на паша. При някои от видовете животни са се наложили и специфични думи, различни от „стадо“. За сравнение, в английския език за стадата на всеки различен вид животни има отделна дума.

Най-вероятно причината за това е в развитото животновъдство във Великобритания от векове насам.

  • Думата за овче стадо на английски е flock. В някои райони на България за стадо от овце се използва думата „сюрия“.
  • На английски стадото от кози се нарича band.
  • Стадо от коне и други еднокопитни животни се нарича „хергеле“ или „табун“. На английски се нарича herd.
  • Стадо от свине на български се нарича с вече позабравената дума черда. На английски съответната дума е drove. Стадо от говеда също се нарича черда. Думата описваща го на английски е herd.

Вместо „стадо“ се използват и други специфични думи:

Човекът, който извежда стадо от домашни животни на паша, се нарича с общоприетото название пастир. Този, който пасе овце се нарича овчар, а този който пасе свине – свинар. В миналото в някои населени места в България са извеждани на паша и стада от магарета, а човека който ги е предвождал се е наричал ешекчия (на турски: eşek – магаре).

В разговорния български език и в преносен смисъл, думата „стадо“ се използва и за да обозначи група хора без собствена индивидуалност. В този контекст се използва и фразеологизмът „стадно чувство“.[1] Други устойчиви словосъчетания са:

  • Всяко стадо си има мърша.
  • Хитър като стадо лисици.

Вижте също редактиране

Източници редактиране