Мелница (Мариово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мелница.
Мелница (на македонска литературна норма: Мелница) е бивше село, на територията на Община Прилеп, Северна Македония.
| Мелница Мелница | |
| — село — | |
 Мелнишкият манастир около 1930 г. | |
  Мелница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | изселено души (към 1908) |
| МПС код | PP |
| Мелница в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е било разположено в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп на двата бряга на река Бутурица. Край селото е разположен Мелнишкият манастир „Свети Илия“, граден в 1872 година.
История
редактиранеВ обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е записано като Менличе с 46 ханета (домакинства).[1] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Менличе са отбелязани 29 ханета.[2]
В XIX век Мелница е малко българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мелница (Melnitza) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители българи и 14 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелница има 94 българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мелница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мелница (Melnitza) има 72 българи екзархисти.[6]
Според Георги Трайчев към 1860 година селото брои 50 къщи, а към 1900 - 10-12. Вследствие на андартските нападения то съвсем запустява.[7]
Личности
редактиране- Родени в Мелница
Стале Попов (1902 – 1965), писател от Социалистическа Република Македония
- Починали в Мелница
Бележки
редактиране- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Ст. Андреев).
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 13, 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15