Мехмед Йермисекиз Челеби

отомански дипломат от XVIII век

Мехмед Йермисекиз Челеби (на турски: Yirmisekiz Mehmed Çelebi), известен като Мехмед Ефенди, е отомански държавник и дипломат от началото на XVIII в., посланик на султан Ахмед III в двора на Луи XV през 1720 – 1721 г.[1] Остава известен с доклада за посланическата си мисия – т.н. сефаретнаме (буквално книга за посолството).

Мехмед Йермисекиз Челеби
отомански дипломат от XVIII век
Портрет от Пиер Гобер, поръчан от Батимон дю Роа, 1724 г.
Портрет от Пиер Гобер, поръчан от Батимон дю Роа, 1724 г.

Роден
1670 г.
Починал
1732 г. (62 г.)

Религия ислям
Мехмед Йермисекиз Челеби в Общомедия

Мехмед Челеби е роден в Одрин в семейство с грузински корени[2]. Точната дата на раждането му не е известна. Баща му Сюлейман ага е еничарин, който умира по време на поход за превземането на унгарския град Печ. Самият Мехмед също е записан в еничарския корпус, където служи в 28 орта, поради което си спечелва прозвището Йермисекиз (двадесет и осем на турски), с което остава известен до края на живота си. По-късно неговите наследници, включително и синът му, носят името Йермисакиз-заде (сина на Йермисекиз).

По време на военната си служба Мехмед Йермисекиз успява да се изкачи във военната йерахия, след което е назначен на административна служба в двора – първоначално като надзорник на монетния двор, а по-късно и като везир, отговарящ за финансите (дефтердар). Мехмед Йермисекиз започва да изпълнява и дипломатически мисии: през 1718 г. той е част от отоманската делегация в Пожаревац, изпратена да договори условията на мира с Хабсбургите и Венеция, сключен на 21 юли същата година.[3] През 1720 г. Мехмед Йермисекиз е назначен за посланик на султана в двора на Луи XV и потегля за Париж. Дадената на посланика инструкция предписвала:„...проучи средствата за цивилизация и образование във Франция и докладвай за тези, които могат да се прилагат [в Османската империя].“[4]' Посланическта му мисия, продължила единадесет месеца, е първото дипломатическо представителство на Османската империя в чужда държава, което има постоянен характер. След завръщането си в Константинопол, Мехмед Йермисекиз представя на султана подробен доклад под формата на книга (сефаретнаме), съдържащ отчет за осъществените контакти, наблюдения и впечатления във френския двор.

Сефаретнамето на Мехмед Йермисекиз Челеби е един от ярките образци на този литературен жанр в Османската империя от периода. Трудът му впечатлява както с художествената си стойност, така и със задълбочените сведения за времето и средата, за която се отнася. Сефаретнамето на Мехмед Йермисекиз описва подробно пътуването му до Франция, карантината в Тулон заради върлуващата по това време чума, пътя от Бордо до Париж, официалния прием от Луи XV, дворцовите церемонии и социалните събития, на които е присъствал, от които особено впечатление му прави нощта в театъра; описани са интересни места в Париж, впечатленията му от западната култура, както и любопитството, което той е предизвикал у западняците – така, например, Рамазанът, който той празнува във Франция, става причина за събирането на множество от любопитни парижанки.

Особено удивление Мехмед Йермисекиз изказва от лежерните вечѐри, обилно поливани с вино и разнообразявани с разговори, остроумия и флиртове. Оказва се, че присъствието и водещата роля на жените на такива събития са заинтригували най-много посланика, чиято галантност много допадала на дамите. Въпреки че не пиел вино на публични мероприятия, по време на частни събирания Мехмед Ефенди свиква с шампанското, чиято консумация навлиза на мода по това време в началото на XVIII в.[5]

Престоят и впечатленията на Мехмед Ефенди в Париж имат и преки последици за живота в отоманската столица – пряк резултат от мисията му е откриването през същата 1720 г. на първата печатница в Константинопол, ръководена от Ибрахим Мютеферика, унгарец по произход, която започва да печата книги на османотурски език, ползвайки се и с подкрепата и покровителството на сина Мехмед Саид Йермисекиз-заде паша, по-късно велик везир на империята. В стила на градините на двореца Тюйлери, подробно описани от посланика, са обновени и константинополските градини Садабад, станали символ на Ерата на лалетата (Lale Devri) в османския двор.

Донесението на Мехмед Ефенди маркира появата на първия османски опит да се покажат достиженията на европейската наука и култура и се превръща в най-разпространената книга за четене в османското общество[6].

През 1757 г. сефаретнамето на Мехмед Йермисекиз Челеби е преведено на френски език, а по-късно и на други западноевропейски езици.

След една кратка дипломатическа мисия в Египет Мехмед Йермисекиз Челеби е заточен на остров Кипър. Низвергването му е пряка последица от въстанието на Патрона Халил, което слага край на управлението на султан Ахмед III, с което Мехмед Ефенди е тясно свързван. Бившият турски посланик в Париж умира през 1732 г. във Фамагуста, където е погребан в двора на една местна джамия. Скоро след това синът му Мехмед Саид Йермисекиз-заде е реабилитиран и през 1742 г. оглавява ново посолство в Париж, а по-късно – в Полша и Швеция, оставяйки свое сефаретнаме.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Орешкова, Светлана Филипповна. Немировский конгресс. От двусторонних османо-российских отношений к Восточному вопросу. Москва: Институт востоковедения РАН, 2015, с. 85
  2. İsmail Hâmi Danişmend, Osmanlı Devlet Erkânı, Türkiye Yayınevi, İstanbul, 1971, p. 60.
  3. www.referati.org
  4. Цит по:Орешкова, Светлана Филипповна. Об одном османском сочинении XVIII в. и его загадочном появлении на территории Татарстана. – В: Наследие Мирзы Казем-Бека: История и современность: Доклады и сообщения Международной научной конференции (г. Казань, 20 – 21 ноября 2013 г.) Гл. ред. Р.М.Валеев. Казань: Фолиант, 2015. c. 365 – 366.
  5. Zubaida, Sami. Drink in the Structure of the Meal: Middle East Patterns. В: – The Meal: Proceedings of the Oxford Symposium on Food and Cookery, 2001. ed. Harlan Walker. Prospect Books, 2002. с. 212. Достъп от Google books. Посетен на 15 февруари 2017 г.
  6. Орешкова, Об одном османском... с. 366
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yirmisekiz Mehmed Çelebi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​