Мехмед Карахюсеинов

български поет, художник и преводач

Мехмед Хасанов Карахюсеинов (8 октомври 1945 г. – 3 май 1990 г.) е български поет, художник и преводач. Самозапалва се в знак на несъгласие с провеждането на „Възродителния процес“.

Мехмед Карахюсеинов
Роден 5 октомври 1945 г.
Починал 3 май 1990 г. (44 г.)
Професия поет, художник, преводач
Националност Флаг на България България
Жанр поезия

БиографияРедактиране

Мехмед Карахюсеинов е роден на 8 октомври 1945 г. в село Севар, Разградско. В ученическите му години баща му е назначен на работа в София и семейството се премества в столицата, където Мехмед живее до края на дните си. Завършва столичното Руско училище. Военната си служба отбива в Карлово – като зенитчик в 11-а танкова бригада. Няколко пъти кандидатства в Художествената академия, но не е приет. Записва и следва руска филология във Великотърновския университет.

Мехмед работи като печатар, уредник в списание „Нов живот“, строител, осветител в Киноцентъра „Бояна“. Той търси своето място в живота, без това да повлияе на основните му занимания – любовта към литературата и изобразителното изкуство.

Възродителният процес“ е преломен момент в живота на Мехмед Карахюсеинов. На 2 февруари 1985 г., в навечерието на собственото му преименуване, Мехмед се запалва, отказвайки да смени името си. Това се случва в двора на малък семеен имот край Княжево.. Извършва го тихо, без героични пози. Мехмед получава над 50% изгаряния, но оцелява. Случаен таксиметров шофьор откарва обгорелия и търкалящ се в снега човек в Пирогов. Докато Мехмед е в кома, името му е променено на Методи Асенов Караханов. За да не се разчуе за трагичния му протест, Държавна сигурност охранява болничната му стая и не допуска дори и близките му до него. Лекарите спасяват живота му, но пораженията от изгарянията са изключително тежки и той живее само още пет години, напълно обезобразен. Мехмед Карахюсеинов умира на 3 май 1990 г. Така и не успява да доживее мига, в който отново да върне името си. [1]

ТворчествоРедактиране

След двете самиздатски стихосбирки („Стърнище“, 1989 и „Слухар“, 1990) издателство „Стигмати“ издава през 1999 г. стихосбирката му „Не по ноти“ – с предговор от Константин Павлов, който пише: „В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост… Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите – прекръщават самите себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадстваш, няма да се усмихнеш дори – разплатата на поета е по-висша. Сбогом. И здравей...“ [1] На 3 март 2015 г. роднини на поета и общественици учредяват фондация „Мехмед Карахюсеинов-Мето“.

„Добрите хора си отиват незабележимо,

без шествия помпозни,

без пищни некролози...

Добрите си отиват незабележимо –

тихичко,

за да не ни тревожат,

но дълго след смъртта им

съвестта ни гложди.“ [1]

ИзточнициРедактиране