Константин Павлов
- Тази статия е за поета. За революционера вижте Константин Павлов (революционер).
Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.
Константин Павлов | |
български поет и киносценарист | |
Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов. | |
Роден | Константин Мирчев Павлов
|
---|---|
Починал | 28 септември 2008 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Работил | редактор, преводач, сценарист |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, драма, сценарий |
Награди | „Иван Николов“ (1996) „Никола Фурнаджиев“ (2000)[1] Голямата награда за литература на Софийския университет (2003)[2] „Христо Г. Данов“ (2005)[3] |
Семейство | |
Съпруга | Мария Павлова[4] |
Деца | Донка Павлова[4] |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.[5][6]
Умира на 28 септември 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.[5]
Библиография
редактиранеПоезия
редактиране- „Сатири“. София, 1960.
- „Стихове“. София, 1965.
- „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с.
- „Появяване“. София, 1989.
- „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с.
- „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с.
- „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с.
- „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с.
- „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с.
- „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с.
- „Надпяване“ (2001)
- „Стихове“ (2002) – първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.
Други
редактиране- „Записки 1970 – 1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с.
- „Пиеси“ (2002)
- „Сценарии“ (2002)
- „Избрани интервюта“ (2006)
- „Персифедрон“ (2007) – пиеси, стихове, записки
За него
редактиране- „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
- Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 978-954-796-031-2.
- „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-151-0.
Филмография
редактиране- Като сценарист
- Съдбата като плъх (тв, 2001)
- Нещо във въздуха (1993)
- Селцето (1990)
- Без драскотина (1989)
- Памет (1985)
- Бяла магия (1982)
- Масово чудо (1981)
- Илюзия (1980)
- Чуй петела (1978)
- Спомен за близначката (1976)
- Обич (1972)
- Като актьор
- Опит за мълчание (1998) Себе си
- Живот до поискване (1987)
Памет
редактиранеВ края на октомври 2008 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“.[8]
През 2015 г. в Перник е създаден Национален конкурс за поезия „Константин Павлов“.[9]
През ноември 2015 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“.[10]
През януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова създава награда на негово име. За членове на журито са поканени Мирела Иванова, Михаил Неделчев и Ани Илков. Наградата ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция.[11][12][13][14]
Източници
редактиране- ↑ „Константин Павлов взе Фурнаджиевата награда“, в. „Стандарт“, 21 октомври 2000 г.
- ↑ „Поетът Константин Павлов бе отличен с голямата награда за литература за 2003 г. на Софийския университет“, bTV News, 2 декември 2003 г.
- ↑ „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11.06.2005.
- ↑ а б „Тихо, тихо като в дома на Коста Павлов“, в. „Стандарт“, 20.06.2005.
- ↑ а б Страница на Константин Павлов в Литернет
- ↑ Милена Димова, „Поезията ни загуби Константин Павлов“, в. „Сега“, 30 септември 2008 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ Програма на Националната научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27 октомври 2008 г.
- ↑ „Перник създаде национален конкурс за поезия „Константин Павлов“, Offnews.bg, 21 август 2015 г.
- ↑ Програма на Националната научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 10 ноември 2015 г.
- ↑ „БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“ Архив на оригинала от 2022-01-30 в Wayback Machine., БТА, 21 януари 2022 г.
- ↑ „Национална награда за поезия „Константин Павлов“ бе учредена в Националния пресклуб на БТА“, БТА, 27 януари 2022 г. (мъртъв линк)
- ↑ „БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“, БНР, 27 януари 2022 г.
- ↑ „Награда за поезия – жест към поезията на Константин Павлов“, БНТ, 28 януари 2022 г.
Външни препратки
редактиране- От и за Константин Павлов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Константин Павлов в Internet Movie Database
- Константин Павлов с Награда „Никола Фурнаджиев“, в. „Литературен форум“, бр. 10 (433), 31 октомври 2000 г.
- За него
- Йордан Василев, „Константин Павлов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Ани Илков, „Хюбрисът на моралната памет“, в. „Литературен вестник“, бр. 5, 6 февруари 2002 г.
- Александър Кьосев, „Константин Павлов, доносчик срещу извървяното“, в. „Култура“, бр. 30, 26 юли 2002 г.
- Михаил Неделчев, „За Константин Павлов: ... това кълбо от злост и отрова... (Бележки за социолитературното битие на поезията на Константин Павлов)“, в. „Култура“, бр. 42 (2525), 5 декември 2008 г.
- Пламен Дойнов, „Константин Павлов и случаят „Спомен за страха“. Пътят до „Стихове“ (1965)“, Електронно списание LiterNet, 31.12.2011, № 12 (145)
- „Явлението Константин Павлов“: Разговор с Румен Леонидов и Ани Илков, БНТ, 9 април 2018
- Марин Георгиев, „Неизплюти фасове“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 април 2022
- In memoriam
- Румен Леонидов, „In Memoriam: Константин Павлов“, електронно списание „Либерален преглед“, 29 септември 2008 г.
- Амелия Личева, „Думи за Константин Павлов“, в. „Капитал“, 2 октомври 2008 г.
- Георги Борисов, „Одраскани от звездите“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
- Ани Илков, „Поклон в тишината“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
- Георги Господинов, „Поклон за изпращане или посрещане“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
- Виолета Дечева, „В драматургията подобно преживяване е уникално“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.