Константин Павлов

български поет и киносценарист
Тази статия е за поета. За революционера вижте Константин Павлов (революционер).

Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.

Константин Павлов
български поет и киносценарист
Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.
Роден
Константин Мирчев Павлов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Работилредактор, преводач, сценарист
Литература
Жанровестихотворение, драма, сценарий
Награди„Иван Николов“ (1996)
Никола Фурнаджиев“ (2000)[1]
Голямата награда за литература на Софийския университет (2003)[2]
„Христо Г. Данов“ (2005)[3]
Семейство
СъпругаМария Павлова[4]
ДецаДонка Павлова[4]
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовирСтудена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.[5][6]

Умира на 28 септември 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[7]

 
Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.[5]

Библиография

редактиране
  • „Сатири“. София, 1960.
  • „Стихове“. София, 1965.
  • „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с.
  • „Появяване“. София, 1989.
  • „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с.
  • „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с.
  • „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с.
  • „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с.
  • „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с.
  • „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с.
  • „Надпяване“ (2001)
  • „Стихове“ (2002) – първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.
  • „Записки 1970 – 1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с.
  • „Пиеси“ (2002)
  • „Сценарии“ (2002)
  • „Избрани интервюта“ (2006)
  • „Персифедрон“ (2007) – пиеси, стихове, записки
  • „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
  • Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 978-954-796-031-2.
  • „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-151-0.

Филмография

редактиране
Като сценарист
Като актьор

В края на октомври 2008 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“.[8]

През 2015 г. в Перник е създаден Национален конкурс за поезия „Константин Павлов“.[9]

През ноември 2015 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“.[10]

През януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче велеРумяна Таслакова създава награда на негово име. За членове на журито са поканени Мирела Иванова, Михаил Неделчев и Ани Илков. Наградата ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция.[11][12][13][14]

Източници

редактиране
  1. „Константин Павлов взе Фурнаджиевата награда“, в. „Стандарт“, 21 октомври 2000 г.
  2. „Поетът Константин Павлов бе отличен с голямата награда за литература за 2003 г. на Софийския университет“, bTV News, 2 декември 2003 г.
  3. „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11.06.2005.
  4. а б „Тихо, тихо като в дома на Коста Павлов“, в. „Стандарт“, 20.06.2005.
  5. а б Страница на Константин Павлов в Литернет
  6. Милена Димова, „Поезията ни загуби Константин Павлов“, в. „Сега“, 30 септември 2008 г.
  7. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  8. Програма на Националната научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27 октомври 2008 г.
  9. „Перник създаде национален конкурс за поезия „Константин Павлов“, Offnews.bg, 21 август 2015 г.
  10. Програма на Националната научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 10 ноември 2015 г.
  11. „БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“ Архив на оригинала от 2022-01-30 в Wayback Machine., БТА, 21 януари 2022 г.
  12. „Национална награда за поезия „Константин Павлов“ бе учредена в Националния пресклуб на БТА“, БТА, 27 януари 2022 г. (мъртъв линк)
  13. „БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“, БНР, 27 януари 2022 г.
  14. „Награда за поезия – жест към поезията на Константин Павлов“, БНТ, 28 януари 2022 г.

Външни препратки

редактиране
За него
In memoriam