Севар (село)

село в община Кубрат, обл. Разград
Тази статия е за селото Севар. За българския кан със същото име вижте Севар.

Сева̀р е село в Североизточна България. То се намира в община Кубрат, област Разград.

Севар
България
43.8333° с. ш. 26.59° и. д.
Севар
Област Разград
43.8333° с. ш. 26.59° и. д.
Севар
Общи данни
Население1613 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина216 m
Пощ. код7332
Тел. код084749
МПС кодРР
ЕКАТТЕ65886
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Кубрат
Алкин Неби
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Леман Сюлейманова (ДПС)
Севар в Общомедия

Турското име на селото е било Джеферлер. Според една легенда селото е наречено така, поради това че първият заселник със семейството си около езерото е Кара Джефер. Това е най-правдоподобно като версия и се потвърждава от по-възрастното население на селото и от хората, които се интересуват от история и етнография.

През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана.[2]

Името Севар селото получава през 1934 г.

През периода на социализма в селото работи ТКЗС "Васил Коларов".

Обществени институции

редактиране

Училището се казва ОУ „Н.Й.Вапцаров“. В него учат 87 деца. Директор на училището е г-н Гюнай Кенаров. Има 11 учители.

Читалището се казва „Отец Паисий“. Художествените състави на читалището са лауреати на различни републикански фестивали на художествената самодейност и анонсират за вродената привързаност на голяма част от Севарчани към културата и просветата. Училището и учителите са неизчерпаемият извор за подготовка и реализиране на кадри във всички сфери на живота: агрономи, лекари, счетоводители, психолози, стоматолози, педагози, юристи, художници, поети, преводачи, научни работници и т.н.

Една от колоритните фигури в читалищната дейност е дългогодишният ръководител на ансамбъла за песни и танци г-н Исмаил Арбов (1932 – 1993) г. Самоук музикант, всеотдаен в 30-годишната си работа, ръководените от него състави са лауреати на фестивали, прегледи на художествената самодейност и т.н.

С голям принос в областта на читалищната работа е дългогодишният секретар на читалището (от 1964 до 2000 г.) Сали Велиев Мюслюмов (р. 1940 г.), който едновременно бе и ръководител на танцовите състави, хореограф–постановчик. Под негово ръководство и с активната му помощ самодейните състави постигнаха впечатляващи успехи в региона и страната.

Забележителности

редактиране

Забележителност на Севар е езерото, намиращо се в центъра на селото.

Редовни събития

редактиране

Всяка година на 6 май се провежда общоселски събор, с конни състезания и концерт на съставите към читалището. Провежда се също така и традиционен празник „Хъдреллез“ в местността „Коручалъсъ“[3]. Това е уникален алевийски празник, който съчетава в себе си харизмата на оригинален фолклор (песенно–обредна система) и прагматичен стопански усет за идващите дни на усилна работа.

Личности

редактиране
  • Г-жа Емилия Караханова – един от най-добрите преподаватели по турски език в България и изтъкнат познавач на бита и житието на село Севар. Дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“, през 1998 г. г-жа Караханова издава книгата „Лудогорските Алиани“.
  • Проф. Асен Петков – професор по психология, дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“.
  • Мухарем Юмук – интелектуалец, завършил право в Женева, Швейцария, учител, публицист, поет, политически деец (активист, тесен социалист, съратник на Димитър Благоев), по-късно емигрирал в Турция.
  • Хюсеин Мерданов Небов /1908 – 1982/, дългогодишен кмет и общественик на селото, с голям принос за културния напредък на с. Севар. С негово съдействие са построени редица обществени сгради – училище, читалище, кметство със здравна служба, поща, спортна зала и т.н. Дългогодишен читалищен деятел, носител на орден „Кирил и Методий“, радетел за просвета и култура, автор на 12 пиеси, поставени на сцена, пример с всеотдайната си работа за поколения севарчани.
  • Проф. д-р Мария Ангелова Цанева – лекар и дългогодишен преподавател по Обща и Клинична патология в катедрата по Обща и клинична патология към Медицински университет – Варна.[4]
  • Стоян Тончев (1902 – 1989), български политик от БЗНС

Литература

редактиране

Най-яркият представител на литературата е известният поет Хасан Хюсеинов Карахюсеинов (1925 – 1990) (Асен Севарски след смяната на имената), който има голям принос за популяризиране на селото, автор е на няколко стихосбирки на турски и български език, сборник есета, статии и други публикации. Народен представител в IX народно събрание. Почетен член на съюза на Българските писатели.

Неговият син, Мехмед Хасанов Карахюсеинов (1945–1990), е поет, художник и преводач.

В село Севар е родена поетесата Селвер Алиева, която е представена в „Антология на българската поезия – XXI век“ с цикъл стихове. През 2015 г. излиза първата ѝ самостоятелна стихосбирка „Очите на тъгата са зелени“.[5]

Село Севар е разделено на три махали. В едната живеят български турци и татари, които изповядват традиционния ортодоксален сунитски ислям, в другата – алевити, в третата махала живеят турски цигани.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране