Севар (село)
- Тази статия е за селото Севар. За българския кан със същото име вижте Севар.
Сева̀р е село в Североизточна България. То се намира в община Кубрат, област Разград.
Севар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1613 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 216 m |
Пощ. код | 7332 |
Тел. код | 084749 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 65886 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет | Кубрат Алкин Неби (ДПС; 2019) |
Кметство – кмет | Леман Сюлейманова (ДПС) |
Севар в Общомедия |
История
редактиранеТурското име на селото е било Джеферлер. Според една легенда селото е наречено така, поради това че първият заселник със семейството си около езерото е Кара Джефер. Това е най-правдоподобно като версия и се потвърждава от по-възрастното население на селото и от хората, които се интересуват от история и етнография.
През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана.[2]
Името Севар селото получава през 1934 г.
През периода на социализма в селото работи ТКЗС "Васил Коларов".
Обществени институции
редактиранеУчилището се казва ОУ „Н.Й.Вапцаров“. В него учат 87 деца. Директор на училището е г-н Гюнай Кенаров. Има 11 учители.
Читалището се казва „Отец Паисий“. Художествените състави на читалището са лауреати на различни републикански фестивали на художествената самодейност и анонсират за вродената привързаност на голяма част от Севарчани към културата и просветата. Училището и учителите са неизчерпаемият извор за подготовка и реализиране на кадри във всички сфери на живота: агрономи, лекари, счетоводители, психолози, стоматолози, педагози, юристи, художници, поети, преводачи, научни работници и т.н.
Една от колоритните фигури в читалищната дейност е дългогодишният ръководител на ансамбъла за песни и танци г-н Исмаил Арбов (1932 – 1993) г. Самоук музикант, всеотдаен в 30-годишната си работа, ръководените от него състави са лауреати на фестивали, прегледи на художествената самодейност и т.н.
С голям принос в областта на читалищната работа е дългогодишният секретар на читалището (от 1964 до 2000 г.) Сали Велиев Мюслюмов (р. 1940 г.), който едновременно бе и ръководител на танцовите състави, хореограф–постановчик. Под негово ръководство и с активната му помощ самодейните състави постигнаха впечатляващи успехи в региона и страната.
Забележителности
редактиранеЗабележителност на Севар е езерото, намиращо се в центъра на селото.
Редовни събития
редактиранеВсяка година на 6 май се провежда общоселски събор, с конни състезания и концерт на съставите към читалището. Провежда се също така и традиционен празник „Хъдреллез“ в местността „Коручалъсъ“[3]. Това е уникален алевийски празник, който съчетава в себе си харизмата на оригинален фолклор (песенно–обредна система) и прагматичен стопански усет за идващите дни на усилна работа.
Личности
редактиране- Г-жа Емилия Караханова – един от най-добрите преподаватели по турски език в България и изтъкнат познавач на бита и житието на село Севар. Дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“, през 1998 г. г-жа Караханова издава книгата „Лудогорските Алиани“.
- Проф. Асен Петков – професор по психология, дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“.
- Мухарем Юмук – интелектуалец, завършил право в Женева, Швейцария, учител, публицист, поет, политически деец (активист, тесен социалист, съратник на Димитър Благоев), по-късно емигрирал в Турция.
- Хюсеин Мерданов Небов /1908 – 1982/, дългогодишен кмет и общественик на селото, с голям принос за културния напредък на с. Севар. С негово съдействие са построени редица обществени сгради – училище, читалище, кметство със здравна служба, поща, спортна зала и т.н. Дългогодишен читалищен деятел, носител на орден „Кирил и Методий“, радетел за просвета и култура, автор на 12 пиеси, поставени на сцена, пример с всеотдайната си работа за поколения севарчани.
- Проф. д-р Мария Ангелова Цанева – лекар и дългогодишен преподавател по Обща и Клинична патология в катедрата по Обща и клинична патология към Медицински университет – Варна.[4]
- Стоян Тончев (1902 – 1989), български политик от БЗНС
Литература
редактиранеНай-яркият представител на литературата е известният поет Хасан Хюсеинов Карахюсеинов (1925 – 1990) (Асен Севарски след смяната на имената), който има голям принос за популяризиране на селото, автор е на няколко стихосбирки на турски и български език, сборник есета, статии и други публикации. Народен представител в IX народно събрание. Почетен член на съюза на Българските писатели.
Неговият син, Мехмед Хасанов Карахюсеинов (1945–1990), е поет, художник и преводач.
В село Севар е родена поетесата Селвер Алиева, която е представена в „Антология на българската поезия – XXI век“ с цикъл стихове. През 2015 г. излиза първата ѝ самостоятелна стихосбирка „Очите на тъгата са зелени“.[5]
-
Хасан Карахюсеинов (Севарски)
-
Мехмед Карахюсеинов
-
Снимка на етнически турци от село Севар преди 1945 г.
Други
редактиранеСело Севар е разделено на три махали. В едната живеят български турци и татари, които изповядват традиционния ортодоксален сунитски ислям, в другата – алевити, в третата махала живеят турски цигани.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Васил Маринов. Положение, име, граници, пространство и административно деление на Дели-ормана / Известия на Българското географско дружество / КН. I – 1933, стр.228
- ↑ Събор на „Хъдреллез“ в село Севар
- ↑ Стоян Тончев Стоянов-български политик от БЗНС, заслужил деятел на съобщенията.
- ↑ Селвер Алиева от Кубрат представи първата си стихосбирка в София, архив на оригинала от 28 май 2016, https://web.archive.org/web/20160528184319/http://e-razgrad.bg/%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B5%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%80/, посетен на 6 март 2021