Отваря главното меню

Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя. Погубва 19-те си братя[1][2][3]. Загубва Молдова, Трансилвания и Влашко. Известен е с прякора „Казана“.

Мехмед III
Султан на Османската империя
Mehmed III.jpg
Лични данни
Управление 1595-1603
Роден
Починал
Предшественик Мурад III
Наследник Ахмед I
Подпис Tughra of Mehmed III.JPG
Семейство
Баща Мурад III
Майка Сафийе Султан
Брак Хандан Султан
Потомци Ахмед I
Мехмед III в Общомедия

БиографияРедактиране

Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „кafes“ („клетка“)[4].

В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.

Успехите на австрийците по река Дунав предизвикват в Константинопол въстания сред народа и еничарите. По настояване на Великия везир и шейх-ул-Ислам, Мехмед III през 1596 г. се отправя с армията си към Унгария, печели битката при Kерестец, но не се възползва от това и се връща в Константинопол към своя живот.

В азиатските райони завладени от персите има въстания, в които се намесват и персите. Вътрешното управление се разстройва, а също така и управлението на войските. С управлението на Мехмед III започва упадъкът на Османската империя.

Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.

След неговата смърт го наследява синът му Ахмед I.

ИзточнициРедактиране

  1. Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700-1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1
  2. John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9
  3. Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51-53, ISBN 979-10-210-1040-6
  4. Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490-1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1) , Paris, Le Seuil, "Points histoire", 2003 p. 92