Мурад III
Мурад III, наричан често Размирния (на турски: Üçüncü Murat) е 12-ият султан на Османската империя, син на султан Селим II, управлява от 15 декември 1574 до смъртта си на 16 януари 1595 година.
| Мурад III Murâd-ı sâlis | |
| османски султан | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | сунитски ислям |
| Управление | |
| Период | 1574 – 1595 |
| Предшественик | Селим II |
| Наследник | Мехмед III |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Селим II |
| Майка | Нурбану Султан |
| Братя/сестри | Есмихан Султан |
| Партньор | Сафийе Султан |
| Деца | Мехмед III Айше Султан |
| Подпис |  |
| Мурад III в Общомедия | |
Наследявайки трона от своя баща Селим II, при възкачване на престола, заповядва да бъдат умъртвени петимата му по-млади братя, обичайна практика на възцаряващите се османски султани.
Управление
редактиранеМурад III има за учител и съветник ислямския богослов и преводач ходжа Саадедин[1]. В крайна сметка султанът предпочита харемните забавления пред държавните дела. Поради тази причина голяма роля в политиката играят жените от султанския харем, в частност майка му Нурбану Султан и съпругата му Сафийе Султан, чието рождено име е София Бафо, венецианска аристократка, майка на Мехмед III.
При Мурад III значително се увеличава корупцията в империята.
През 1578 година започва поредната война с Иран. Според устни предания, Мурад III се допитал до приближените си коя война от всички, водени от Сюлейман I, е била най-тежка. Узнавайки, че това е била иранската кампания, Мурад решил да надмине знаменития си дядо и действително осъществил своето желание. Със значително числено и техническо превъзходство над противника, османската армия постига редица успехи: през 1579 година са окупирани Грузия и Армения, през 1580 година – южното и западното крайбрежие на Каспийско море. През 1585 година били разбити основните сили на иранската армия и завладян Азербайджан. Според Константинополския мирен договор с Иран, сключен през 1590 година, към Османската империя са присъединени големи части от Азербайджан, в това число бившата иранска столица Тебриз, цялото Закавказие, Кюрдистан, Луристан и Хузестан. Въпреки значителното териториално нарастване, войната довежда до отслабване на турската армия от понесените тежки загуби.
Многобройни пратеници и писма са разменени между Елизабет I и султан Мурад III. Търговските споразумения между двете страни всяват смут в католическа Европа, особено след като Англия започва да изнася калай и олово за леене на оръдия и изготвяне на боеприпаси в Османската империя. Султан Мурад III и Елизабет I обсъждат съвместни военни операции по време на избухването на войната с Испания през 1585 година. В Рилския манастир е запазен калаен свещник, дар от султан Мурад.
Мурад III умира през 1595 година в Топкапъ сарай.
Потомство
редактиранеСъпругите на Мурад III са Сафийе Султан, Шемсирухсар хатун, Шахихубан хатун, Назпервер хатун, Фюлане (дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан с християнското име Добра[2]). Дълги години Сафийе е единствената му наложница и султанът поддържа моногамна връзка с нея, въпреки че майка му Нурбану Султан го съветва да си вземе и други жени, за да има повече синове[3]. През 1583 г. Нурбану дори обвинява Сафийе, че използва магии, за да направи Мурад импотентен и да му попречи да си вземе други наложници[4]. Най-после Мурад приема две красиви наложници, които му представя сестра му Есмехан. Така султанът става баща на общо двадесет синове и двадесет и седем дъщери[5].
Наследява го синът му от Сафийе Султан Мехмед III, който при възкачването си на престола нарежда да бъдат екзекутирани всичките му братя. Най-голямата и любима дъщеря на Мурад е Айше Султан († 1605), омъжена последователно за великите везири босненеца Ибрахим паша Дамат и Хасан паша Йемиши Дамат от Ругова – и двамата бивши еничари, рекрутирани от християнски семейства.
Източници
редактиране- ↑ Енциклопедия „България“, том 6; БАН, 1982
- ↑ Grigore TOLOACA, Fiica lui Petru Rares, mama a doi musulmani si o cadana
- ↑ Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-507673-8.
- ↑ Pedani, M. P. (2000). „Safiye's Household and Venetian Diplomacy“, р.13
- ↑ Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press, р.94