Отваря главното меню
Мечът на Осман в музея

Мечът на Осман (на турски: Osman'ın Kılıcı) или още и Таклиди сеиф (на османски турски: Taklid-i Seyf) е символ на султанската власт.

Връчван е в османския държавен церемониал по възцаряване (на турски: Kılıç alayı) на султаните на Османската империя, а след Селим I – и на халифите на правоверните[1].

Свързва се с Осман I, основател на управляващата династия. Практиката се сочи в записки от неговия ментор и свекър Шейх Едебали[2].

Държавната церемония по опасване с меча на Осман се провежда в рамките на две седмици след пристъпянето на султана на престола. Тя се провежда в мавзолейния комплекс в Еюп на Златния рог и преминава през Константинопол по водния път към двореца Топкапъ (където султанът пребивава), като новият султан се качва на борда на кораб. Мавзолейният комплекс Еюп е построен от Мехмед II в чест на Абу Аюб ал-Ансари, предводител на Мохамед загинал по време на първата мюсюлманска обсадата на Константинопол през 7 век. Така османските султани получават одобрението и Божията волята на Пророка[3].

Церемониалът има семантично-символично и приемствено значение във връзка с Иконийския султанат, Мевлеви дервишите и т.н. още от 1299 г., като първоначално се изпълнявал в Бурса и по-късно бил преместен в Константинопол. [4]

Церемониалът проведен на 10 май 1909 г. е за пръв път с участието на представители на всички религиозни общности в Османската империя, както и на Шейх юл-исляма и на главен равин. Преди това не е било допустимо в церемонията да вземат участие друговерци, като в тази първа открита такава участва и кореспондента на The New York Times. Последната церемония с меча на Мехмед VI даже е кинематографирана.

ИзточнициРедактиране

  1. Hasluck 2007, pp. 604 – 622
  2. Bagley 1969, p. 2
  3. Quataert 2005, p. 93
  4. Girding on the Sword of Osman. // The New York Times. 18 септември 1876. с. 2. Посетен на 19 април 2009.