Бурса (на турски: Bursa, по-рано известна като Бруса, на гръцки: Προύσσα) е град в Северозападна Турция, на четвърто място по големина в страната, административен център на едноименния вилает.

Бурса
Bursa
City of Bursa11.jpg
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Бурса
Площ 11,04 km²
Надм. височина 200 m
Население 2 994 521 души (2018)
Кмет Алинур Акташ
Пощенски код 16 000
Телефонен код 224
МПС код 16
Официален сайт www.bursa.bel.tr
Бурса в Общомедия
Зафер плаза – търговски център
Централният площад с търтовския център
Часовниковата кула в Топхане
Крепостта на Бурса

ИсторияРедактиране

МестоположениеРедактиране

Градът се намира на пътя на коприната, в подножието на планината Улудаг, известна в миналото като Витински Олимп. Градът е потънал в зеленина, а Улудаг е най-известният зимен спортен център в Турция, районът е обявен за национален парк. До най-високия връх може да се достигне с кола или лифт.

Антична и средновековна историяРедактиране

В античността името на града е било Пруса, основан през 188/187 г. преди Христа от витинския цар Прусий I.

До началото на 20 век доминира гръцкото му название Прусса; на турски също е известен като Йешил Бурса (Yeşil Bursa), тоест „Зелена Бурса“. От 74 г. е част от Римската империя. През византийско време е известен с термалните си извори, посещавани от императори, а днес е достъпни за много хора. Намират се в предградието Чекирге.

Османска историяРедактиране

През 1326 г. е символното му превземане от османците и е провъзгласен за първа столица на новата Османска империя. От 1326 до 1368 г. градът е столица на Османската империя. След опустошаването от монголите, Бурса преживява най-големия си разцвет при султан Мехмед I, който е погребан в града в „Йесил тюрбе“ – „Зелената гробница“, която е отворена за посещение.

При избухването на Балканската война през 1912 година 20 души от Бурса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Най-сериозната икономическа криза в Бурса е предизвикана от гръцко-турската война през 1923 г. и от договора от Лозана за изселване на гръцкото население на града.

НаселениеРедактиране

Четвърти по големина град в страната след Истанбул, Анкара и Измир. Според преброяването от 2010 населението му достига 2 605 495 души, но населението се е увеличило. Счита се, че в него е най-голямата колония на етнически турци от България, които съставляват значителен дял от жителите на града, а техен представител е избиран за кмет на Бурса.

ИкономикаРедактиране

Със силно развитита си индустрия той е една от най-развитите области в страната. Градът е център на автомобилната промишленост в Турция. В него се намират фабриките на „Рено“, „Фиат“ и „Пежо“.

Слави се и като град на текстила. Много стар търговски център за коприна и копринени изделия. Историята на коприната започва в Китай преди близо 2600 години. Китайците пазели като очите си тайната за производството ѝ. Легендата разказва, че Хакан, цар в Туркистан, се жени през 149 г. преди Христа за една китайска принцеса. Тя не можела са си представи живота без коприна, затова пренесла в тюрбана си копринената буба в новата си родина. По-късно Хакан изпратил в Бурса 400 занаятчии, които да развият там копринопроизводството. По време на Османската империя Бурса е доставяла коприна за османския двор и за всички европейски монарси, а и по цял свят. Това са били славни времена за града!

Най-известната забележителност, свързана с коприната, е „Каза хан“, който от 1490 г. е център на търговията с коприна. Сградата разполага с 95 помещения.

ЗабележителностиРедактиране

Главни забележителности на града са Зелената джамия и Улу Джами, а също и зелените градини и паркове из целия град. Едно от много важните места в града е Коза Хан. На планината Улудаг има ски курорти.

Една от най-красивите къщи в типичен османски стил е сградата на Османския музей – дървена къща от 17 век. В града са погребани и Осман и Орхан, родоначалници на османската династия.

 
Гробницата на Осман I

В Парка на културата се намира Археологическият музей, съществуващ от 1904 г. В него са изложени находки, датирани от 3000 години преди Христа до византийско време.

Има и „Музей на Ататюрк“. Ататюрк е отсядал в тази сграда, когато е идвал в Бурса. Сградата му е подарена, но той от своя страна я подарява на града през 1923 г.

Сред културните атракции е „Театърът на сенките“, където водещите фигури са добродушният Карагьоз и по-хитрият Хачиват, и двамата обаче бликащи от чувство за хумор и смешни истории. В миналото били написани 30 пиеси за всеки ден от месеца рамадан, когато представленията са се играели най-вече в богаташки домове. Всъщност артистът е един и той води всички кукли, има още и двама музиканти.

Околностите на БурсаРедактиране

На 27 км от града се намира Гемлик – малък крайбрежен град с плаж.

Турилие е градче с типична турска архитектура и от там има морска връзка с Истанбул.

Изник се намира на 85 км от Бурса. Градът се слави със своята керамика. Производството ѝ започва още преди завладяването на района от османците, през 15 век. До 17 век декорацията на керамиката е прозрачна глазура върху бял фон. Шарките са най-често кобалтово синьо, тюркоазено, виолетово и червено.

ГалерияРедактиране

ЛичностиРедактиране

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.