Миклош Янчо
Миклош Янчо (на унгарски: Jancsó Miklós) е унгарски филмов режисьор.
| Миклош Янчо Jancsó Miklós | |
| унгарски режисьор, сценарист и продуцент | |
.jpg) | |
| Роден |
27 септември 1921 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
| Учил в | Сегедски университет |
| Работил | режисьор, сценарист, продуцент, актьор |
| Режисура | |
| Активност | 1950 – 2014 |
| Награди | „Бела Балаж“ (1966) „Кошут“ (1973) |
| Семейство | |
| Баща | Шандор Янчо |
| Майка | Ангела Попарада |
| Съпруга | Каталин Вьовешни (1949 – 1958) Марта Месарош (1958 – 1968) Жужа Чакани (1981 – 2014) |
| Деца | Миклош Янчо Каталин Янчо Давид Янчо |
| Уебсайт | |
| Миклош Янчо в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 27 септември 1921 г. в град Вац, Унгария. Бащата на Янчо е унгарец, майка му – румънка.[1] Първото му име, Миклош, му е дадено по името на румънския му чичо Николае. От 1916 г. баща му работи като секретар на трансилванския правителствен комисар. След разпадането на монархията баща му е осъден от новото правителство задочно на смърт, така че той се установява със семейството си за постоянно в Унгария.
Завършва цистерцианската гимназия „Св. Ищван“ в Секешфехервар. След завършването на средното си образование се записва в юридическия факултет на университета „Ержебет“ в Печ, но получава дипломата си в Коложвар през 1944 г.
Регистрира се в адвокатската колегия, но не практикува никога. През 1946 г. се премества в Будапеща. През 1950 г. завършва Академията за театър и кино с диплома за филмов режисьор. Не прави дипломен филм, защото не успява да си осигури финансиране.
На 21 декември 1949 г. се жени за Каталин Вьовешни. Имат две деца – Миклош Янчо младши (1952) и Каталин (1955). През 1958 г., след развод с Каталин, той се жени за филмовата режисьорка Марта Месарош и осиновява Золтан, син от предишния ѝ брак. Заедно отглеждат трите си деца, но нямат деца от брака си. В средата на 1960-те се разделят.
През 1959 г. Янчо се запознава с писателя Дюла Хернади, който си сътрудничи с Янчо като сценарист до смъртта му през 2005 г.
През 1968 г. в Будапеща Янчо се запознава с италианската журналистка и сценаристка Джована Галярдо; заедно заминават за Рим, където Янчо работи почти 10 години, като понякога посещава Будапеща. През 1980 г. се разделя с Галярдо и през 1981 г. се жени за редакторката Жужа Чакани; през 1982 г. се ражда синът им Давид.
През цялата си кариера освен игрални филми Янчо снима късометражни и документални филми, а през 1970-те и 1980-те години режисира няколко театрални постановки.
В началото прави късометражни филми. През 1958 г., създава 37-годишен, прави първия си игрален филм, озаглавен „Камбаните заминават за Рим“.
Творчество редактиране
Янчо си спечелва международна слава през 1960 г. като представител на унгарската „Нова вълна“ (с колеги като Ищван Сабо и Карол Мак). Основният елемент на неговия кинематографичен стил е плановата последователност, в която той заснема пейзажи, особено пущата. Други характеристики на неговия разпознаваем стил са тълпи от хора, коне и декоративно съблечени жени. Неговите филми се въртят тематично около безсилни хора, чиито опити да се освободят от потисничеството, на което са подложени, чрез революция се провалят. Янчо е убеден комунист, но въз основа на опита си от управляваната от Сталин Унгария, той преследва идеала за филантропичен социализъм.
Най-известните му филми са „Обречените“ (1965), „Звезди на шапките“ (1967), „Тишина и вик“ (1968) и „Червен псалм“ (1972). За последния му е присъдена наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан. Година по-късно той получава наградата Étoile de Cristal във Франция за цялостното си творчество. В Унгария е награден с „Кошут“ през 1973 и 2006 г.
Янчо създава над осемдесет филма. Международният интерес до средата на 70-те години е последван от почти пълна незаинтересованост към по-късните му филми. Работил е няколко пъти с филмовия монтажист Золтан Фаркаш.
Филмография редактиране
Автор на около 40 късометражни и игрални филма:
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- Миклош Янчо в
Internet Movie Database - ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Миклош Янчо, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Ronald Bergan. Miklós Jancsó obituary // theguardian.com. 2014-01-31. Посетен на 2023-06-09.
