Мила Родино
„Мила Родино“ е национален химн на България от 1964 г.
| „Мила Родино“ | |
|---|---|
Национален химн на България | |
 | |
| Текст | Цветан Радославов[1], 1885 |
| Музика | Цветан Радославов, 1885 |
| Приет | 8 септември 1964 г. |
| „Мила Родино“ в Общомедия | |
Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.[2]
Настояща версия на химна редактиране
- Горда Стара планина,
- до ней Дунава синей,
- слънце Тракия огрява,
- над Пирина пламеней.
- Припев:
- Мила Родино,
- ти си земен рай!
- Твойта хубост, твойта прелест,
- ах, те нямат край![1]
-
Горда Стара планина...
-
…до ней Дунава синей…
-
…слънце Тракия огрява…
-
…над Пирина пламеней.
Други варианти на текста редактиране
- Първоначален текст от Цветан Радославов
- Горда Стара планина,
- до ней север се синей.
- Слънце Витош позлатява,
- към Цариград се белей.
- Припев:
- Мила Родино,
- ти си земен рай,
- твойта хубост, твойта прелест,
- ах, те нямат край!
- Хайде братя българи,
- към Балкана да вървим.
- Там се готви бой юнашки,
- за свобода, правдини.[3]
При приемането на песента като химн на Народна република България през 1964 г. последният куплет е премахнат и са добавени други 2 куплета, които отпадат след 1990 г.:
- Паднаха борци безчет,
- за народа наш любим.
- Майко, дай ни мъжка сила,
- пътя им да продължим!
- (Припев...)
- Дружно братя българи,
- с нас Москва е в мир и бой!
- Партия велика води,
- нашият победен строй.[1]
- (Припев...)
Спорове по „Мила Родино“ редактиране
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че това е стара еврейска мелодия, като това според него е пречка. Въпреки това „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музикална традиция, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[4] Част от текста на химна до 1990-та година е политически мотивиран и възпява абсурдно столица на чужда държава, макар на практика този куплет да не се изпълнява. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
След 10 ноември 1989 г. в VII велико народно събрание са направени други предложения за национален химн, но окончателно се налага „Мила Родино“.[2]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в „България 20 век: Алманах“, 1999. Панайотов, Филип
- ↑ а б От „Горда Стара планина“ до „Мила Родино“. – Afish.bg, архив на оригинала от 24 май 2022, https://web.archive.org/web/20220524131700/https://afish.bg/music/item/3111-ot-gorda-stara-planina-do-mila-rodino.html
- ↑ История на българските символи; Част трета. Българският химн, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304023550/http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/III.Chast%20treta-himn.htm, посетен на 2007-02-11
- ↑ От Свищов е и авторът на българския химн, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227034130/http://www.svishtov.bg/bg/facts.php?id=11, посетен на 2007-02-11
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Мила Родино
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Мила Родино- Мила Родино Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine. – mp3 файл в parliament.bg
