Милево

българско село

Милево е село в Южна България, област Пловдив, община Садово.

Милево
Общи данни
Население 865 души[1] (15 юни 2020 г.)
43,9 души/km²
Землище 18,213 km²
Надм. височина 134 m
Пощ. код 4131
Тел. код 03103
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 48152
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   кмет
Милево
Борис Пешев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Милево се намира на 14 км от Садово и 30 км от Пловдив.

ИсторияРедактиране

Най-ранните сведения за селото се съдържат в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Джулляхлу“ от нахията Филибе (Пловдив).

В периода ХV – ХVІ в., освен името Сатъ бей, Милево е носело и наименованието Джюлляхян, също и Джуллахян, като негово второ наименование и име. В подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1570 г., селото е описано като „Село Джуллахян Азиз, с друго име Сатъ Бей“. В дефтера на соларите от Черноморието и Южна България от 1488 г., Милево е споменато на 4 места в дефтера, съответно под имената „Сати бей“, „Сатъбей“, „Сати“, „Синани бей“, „Сати Бей“.[2]

В подробния тимарски регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г. е посочено като „Село Сатъ“ от нахията Филибе (Пловдив) – (Istanbul – BOA, TD 26, s.88). В документи от XVII век се среща и като Сатъ бей. [3]

До 1934 година името на селото е „Сатъ̀ Бегово“. През август 1934 година е преименувано на Надеждино, а през ноември 1947 година – на Милево.[4]

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

Разработена е по европейски стандарти птицекланица в селото и осигурява работни места на около 80 души.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. „Известия на музеите от Югоизточна България“, том 4, том 5, Пд, 1982 г., стр. 89 – 133)
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 19.
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 185