Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Западните покрайнини, Сърбия. За селото в България вижте Милевци.

Милèвци (на сръбски: Милевци или Milevci) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Милевци
Милевци/Milevci
Relief map of Serbia.png
42.5381° с. ш. 22.4608° и. д.
Милевци
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 1123 m
Население (2011) 77 души
Телефонен код 017

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Милевци е разположено в южните склонове на Милевската планина, на север от Босилеград. Състои се от шест разпръснати махали – Ливадска, Село, Арнаутска, Длъга ньива, Га̀ринска и Прекопланска[1].

ИсторияРедактиране

В началото на ХХ век в землището на Милевци са били запазени следи от каменно укрепление, както и развалини, които според местните жители са останки от стари църкви.[2] Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1576 година под името Мильовча[3].

До 1878 година селото е господарско и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според Йордан Захариев то е станало господарско през 80-те години на XVIII век. През първата половина на XIX век Милевци се е състояло само от махалите Село и Прекопланци, а след 1850 година местните жители се разселват и основават и останалите махали[4].

В 1864 година селото има 29 ханета (117 мъже), а в 1874 година – 32 ханета (131 мъже, от които 5 цигани-мюсюлмани)[5].

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Милевци, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.

Население след 1878 г.Редактиране

  • 1880 – 283 души
  • 1900 – 871 души
  • 1910 – 397 души
  • 1948 – 423 души
  • 1953 – 421 души
  • 1961 – 376 души
  • 1971 – 370 души
  • 1981 – 273 души
  • 1991 – 205 души
  • 2002 – 140 души
  • 2011 – 77 души

Етнически съставРедактиране

Според данните от преброяването от 2002 година, 92,14% от жителите на селото са се декларирали като българи, 2,14% не са обявили етническата си принадлежност, а един е заявил, че е македонец.

ЛичностиРедактиране

  •   Стефан Мирчев, активист на организациите на бежанците от Западните покрайнини преди 1944 г.

БележкиРедактиране

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 324
  2. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 325
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 67
  4. Захариев. Й., пос. съч., с. 240, 324
  5. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 192