Милевци (община Босилеград)

Тази статия е за селото в Западните покрайнини, Сърбия. За селото в България вижте Милевци.

Милèвци (на сръбски: Милевци или Milevci) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Милевци
Милевци/Milevci
42.5381° с. ш. 22.4608° и. д.
Милевци
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаБосилеград
Надм. височина1123 m
Население77 души (2011)
Телефонен код017

География редактиране

Село Милевци е разположено в южните склонове на Милевската планина, на север от Босилеград. Състои се от шест разпръснати махали – Ливадска, Село, Арнаутска, Длъга ньива, Га̀ринска и Прекопланска.[1] Махалата Прекопланци се намира в най-горните части на селото, връх Милевци(1732м.) в североизточните, а църквата „Свети апостоли Петър и Павле“ в югозападната част на селото.

История редактиране

В началото на ХХ век в землището на Милевци са били запазени следи от каменно укрепление, както и развалини, които според местните жители са останки от стари църкви.[2] Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1576 година под името Мильовча.[3]

До 1878 година селото е господарско и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според Йордан Захариев то е станало господарско през 80-те години на XVIII век. През първата половина на XIX век Милевци се е състояло само от махалите Село и Прекопланци, а след 1850 година местните жители се разселват и основават и останалите махали.[4]

В 1864 година селото има 29 ханета (117 мъже), а в 1874 година – 32 ханета (131 мъже, от които 5 цигани-мюсюлмани).[5]

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Милевци, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.

Население след 1878 г. редактиране

  • 1880 – 283 души
  • 1900 – 871 души
  • 1910 – 397 души
  • 1948 – 423 души
  • 1953 – 421 души
  • 1961 – 376 души
  • 1971 – 370 души
  • 1981 – 273 души
  • 1991 – 205 души
  • 2002 – 140 души
  • 2011 – 77 души

Етнически състав редактиране

Според данните от преброяването от 2002 година, 92,14% от жителите на селото са се декларирали като българи, 2,14% не са обявили етническата си принадлежност, а един е заявил, че е македонец.

Личности редактиране

  •   Стефан Мирчев, активист на организациите на бежанците от Западните покрайнини преди 1944 г.

Бележки редактиране

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 324
  2. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 325
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 67.
  4. Захариев. Й., пос. съч., с. 240, 324
  5. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 192