Милко Бичев
Милко Петров Бичев е български архитект, изкуствовед.
| Милко Бичев | |
| български архитект | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание, Архитектура |
| Работил в | Художествена академия в София Държавна политехника |
Биография редактиране
Милко Бичев е роден на 27 май 1897 година във Варна. Завършва математика през 1920 г. в Софийския университет. Завършва архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден (1925), като същевременно учи и история на изкуството. След завръщането си в България работи като архитект в БДЖ през 1925 – 1932 г.
През периода 1932 – 1935 г. е лектор по архитектура в Художествената академия в София. До 1947 г. е главен архитект и началник отдел в Софийската община. Преподавател на първите студенти архитекти, като доцент по История на архитектурата на Възраждането и Новото време (1947 – 1951) в Държавната политехника. От 1951 година е редовен професор и ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ в Архитектурния факултет.[1]
Удостоен е с почетното звание „заслужил деятел на културата“ (1969).
Памет редактиране
На Милко Бичев е наречена улица в квартал „Подуяне“ в София (Карта).
-
Паметна плоча на арх. Милко Бичев -
Домът на ул. „Герлово“ № 15 в София
Библиография редактиране
- Италиански дворци през Ренесанса, издател Печатница „Стопанско развитие“ – София (1943),
- Архитектурата на Ренесанса в Италия и другите западноевропейски страни, издател „Наука и изкуство“ (1954),
- Български барок, издател „Наука и изкуство“ (1955),
- Архитектурата на новото време. XVII и XVIII век, издател „Техника“ (1958),
- L'architecture en Bulgarie/Българската архитектура, издател: Editions el langues Etrangeres, Sofia (1961),
- Стенописите в Иваново, издателство „Български художник“ (1965),
- Леон Батиста Алберти – литературно-историческа студия, издател „Наука и изкуство“ (1983).
Източници редактиране
- ↑ Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 214. М. Класанов и колектив
- Енциклопедия България в 7 тома, т.1 (А-В), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1978 г.