Отваря главното меню
Минния крайцер „Капитан Сакен“ в южния залив на Севастопол

Минен крайцер – в края на 19 век и началото на 20 век така се наричали големите миноносци с водоизместимост 400—700 t с усилено артилерийско и минно въоръжение за унищожаване миноносците на противника. Минните крайцери имат до 15 оръдия калибър до 47 mm или 2-3 орудия 75 mm. Съгласно приетите в онези времена класификации се отнасят към корабите от 2-ри ранг и служат за отразяване на минни атаки и разузнаване.

Първия в Русия минен крайцер е заложен 1885 г., спуснат на вода на 12 юни 1886 г., влиза в строй 1887 г. Външно прилича на френския минен крайцер „Кондор“, но има бронирана палуба двойно по-дебела и почти двойно по-малка водоизместимост. Крайцера носи името „Лейтенант Ильин“ в памет на героя от Чесменското сражение от 1770 г.

Всичко в периода 1889—1896 г. са построени 9 минни крайцера:

  • Тип „Абрек“ (проект на фирмата „Крейтън“)

До 10 октомври 1907 г. като минни крайцери са класифицирани и ескадрените миноносци от първите серии (водоизместимост над 600 тона):

  • Типа „Финн“ („Доброволец“, „Московитянин“, „Эмир Бухарский“, „Финн“)
  • Типа „Всадник“ („Уссуриец“, „Амурец“, „Гайдамак“, „Всадник“)
  • Типа „Лейтенант Шестаков“ („Лейтенант Шестаков“, „Капитан Сакен“, „Капитан-лейтенант Баранов“, „Лейтенант Зацаренный“)
  • Типа „Украйна“ („Войсковой“, „Украйна“, „Туркменец-Ставропольский“, „Забайкалец“, „Донской казак“, „Страшный“, „Стерегущий“, „Казанец“)
  • Типа „Охотник“ („Пограничник“, „Генерал Кондратенко“, „Охотник“, „Сибирский стрелок“)

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Минный крейсер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.