Миноно́сец – надводен мореходен кораб с малка водоизместимост и основно въоръжение торпеда.

Руския миноносец „Взрыв“ (1877 – 1907).
Руския миноносец „Смѣлый“ в Порт Артур след руско-японската война (1905 – 1923).

Поява на минното оръжие редактиране

Минното оръжие военните моряци за първи път се опитват да използват с помощта на подводницата „Търтъл“, „Костенурка“ (на английски: Turtle) по време на войната за независимост, но по време на атаката, оценена впоследствие като неуспешна, неуспяват да закрепят мината под дъното на целта[1].

Първият опитен образец на парен катер с минно въоръжение е построения в Русия в корабостроителницата Николаевско Адмиралтейство по време на Кримската война катер на генерала Евгений Богданович Тизенхаузен, но поради лошата му мореходност той потъва по време на изпитанията[1].

Активното развитие на минните катери – носители на прътни мини се случва в хода на Гражданската война в САЩ 1861 – 1865. Именно тогава е доказано, че „минното оръжие е реална, и вероятно, единствената заплаха за големите надводни кораби, чиято мощна броня е, в онези времена, е практически неуязвима за корабната артилерия, дори от най-големия калибър"[2]. Концепцията на минния катер – изтребител на броненосци – намира всеобщо признание само няколко години след края на войната; до началото на 1870-те години европейските флоти предпочитали строителството на параходи с голяма водоизместимост, въоръжени с прътни мини[3], а от 1874 г. и с торпеда. Минните катери активно се използвали в хода на Руско-турската война 1877 – 1878[4] и се строят до началото на 20 век.

Първите миноносци редактиране

След Руско-Турската война буксируемите и прътни мини преминават на втори план, а активно развитие получават „самодвижещите мини“ (торпеда)[5], а в качество на кораби-носители на торпедното въоръжение влиза кораб от нов клас – малкия миноносец или миноноската.

За появата на новия клас кораби сериозно влияние оказва изобретението от Робърт Уайтхед – нов вид оръжие – торпедото. Независимо от ограничената скорост, далечина на действие, ненадежността на попаденията и пораженията от взрива на торпедото към средата на 1870-те години то става силен тактически фактор[6]. Първата в света успешна атака, с две торпеда, е осъществена на 14 януари 1878 г. по време на Руско-турската война (1877 – 1878) от минните катери „Чесма“ и „Наварин“; в хода на която е потопен стражевия турски параход „Интибах“[7].

Под впечатлението, от една страна на успешните действия на руските минни катери в действията им против турските кораби, а от друга – бързия ръст на възможностите на торпедното оръжие, се ражда концепцията на „миноносния флот“. Неин автор е френския адмирал Об, морски министър и глава на т.нар. „млада школа“ теоретици на морската война. Съгласно тази концепция, за отбрана на крайбрежията следва да има не броненосци и канонерски лодки, а множество малки бързоходни миноносци. Атаквайки едновременно от различни посоки, те могат да потопят всяка ескадра, съставена от бавни и тромави броненосни кораби[8].

Доктрината на „младата школа“ бързо намира привърженици, както във Франция, така и зад нейните предели, тъй като тя прдлага спиране на строителството на скъпоструващи броненосни кораби, в полза на много по-евтиния „москитен флот“[8].

Първият мореходен миноносец на руския флот „Взрыв“ влиза в строй 1877 г., и има водоизместимост 160 тона, скорост 14,5 възела (около 27 km/h) и 1 торпеден апарат. Едновременно с „Взрыв“ в състава на британскияо флот 1877 г. влиза миноносеца „Лайтнинг“, построен от фирмата „Торникрофт“ по поръчка на Британското Адмиралтейство. „Лайтнинг“ развивал с четыри възела по-голяма скорост, има пят пъти по-малка водоизместимост, отколкото „Взрыв“ и е въоръжен с два бордови торпедни апарата (в 1879 г. заменени с един носов)[9].

Успешните изпитания на „Лайтнинг“ служат за тласък за серийно строителство на миноносци: в 1879 г. фирмата „Торникрофт“ по поръчка на британското Адмиралтейство построява 11 номерни миноносци (№ 2 – 12), имащи за прототип „Лайтнинг“ (но от последния се отличавали по малко по-големия тонаж, по-мощната силова установка, по-голяма дължина на корпуса, по-плитко газене, изпъкналата (черупковидна, карапасна) палуба и липса на кърмова надстройка)[10]. В периода 1878 – 1879 г. „Торникрофт“ построява 12 номерни миноносеца за Франция (№ 8 – 19) и по един миноносец за Дания и Австро-Унгария[10].

Десетилетието на 1880-те години е ппод знака на своеобразен „миноносен“ бум: флотите на Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия, Германия и САЩ, а също и флотите на малките страни в Европа (Дания, Швеция и др.) започват активно да приемат в състава си серии от кораби на новия клас. Към 1 януари 1886 г. в тройката лидери по число на миноносците, влизащи в състава на техния флот, влизат Великобритания (129 миноносеца, в т.ч. 26 мореходни), Русия (119 миноносеца, в т.ч. 6 мореходни) и Франция (77 миноносеца, в т.ч. 23 мореходни)[11].

Дата[12]
Страна 1886 1892 1900 1904 1914 1918
Великобритания 129 186[13] 95[14] 159 н/д 94
Франция 77 220[13] 219[14] 282 н/д н/д
Германия 8 152[13] 113[14] 90 н/д н/д
Русия 119 143[13] 174[14] 156 н/д н/д
Италия 58 129[13] 144[14] 143 н/д н/д
Австро-унгария 42
Япония 29[14] 82 н/д н/д
САЩ н/д н/д 34 н/д н/д

Тактика за използване редактиране

Тактиката на бойното използване на миноносците се базира на характерните свойства на неговото оръжие – торпедата и се заключава в нападението и унищожаването на корабите на противника с помощта на голямо количество маневрени кораби с неголеми размери и голяма скорост, което затруднява унищожаването им от огъня на корабната артилерия. Тактическото използване на миноносците, както и всички малки кораби, се ограничава от лошата им мореходност, малката далечина на плаване и зависимостта на скоростта им от силата на вълнението[15].

Бойната живучест на миноносеца се основава на неговата скорост, маневреност и скритност, достигани благодарение на ниския и ограничен силует, снижаващ вероятността от попадения в кораба на снарядите на вражеската артилерия. Главната мисъл на тактиката на бойното използване на миноносците е приемане, като главен компонент на морската мощ, на скоростта[6].

Следствия от появата на миноносците редактиране

Влияние на миноносците върху строежа на големите военни кораби редактиране

 

Строителство на миноносци поставя съвсем нови конструктивни изисквания, отколкото тежките и бавни големи бойни кораби. За да постигнат висока скорост, миноносците, следвало да се намали тяхното тегло, като цяло, и да се поставят в качество двигатели мощни бутални машини и леки котли, които издържат на високо натоварване. Придобития опит, в хода на проектирането и строежа на миноносци, оказва положително влияние на развитието на корабостроенето и е пренесен на големите кораби[16].

Поява на противоминната артилерия редактиране

Появата на миноносците способства за поява, в началото на 1880-те години, у големите кораби на противоминна артилерия: 37 mm револверни оръдия „Хочкис“ със система от пет ствола (по-късно – 47 mm оръдия на Хочкис)[17]) и 25 mm четиристволни оръдия-митральози на Норденфелд[18]. Усъвършенстването на миноносците и торпедата способства и за увеличението на скорострелността на корабните оръдия на средния калибър (102 mm).

Миноносците в периода 1886 – 1900 редактиране

Ако към 1885 г. в състава на Руския императорски флот има 6 миноносеца и още 109 миноноски, то към 1895 г. в състава на флота има вече 51 миноносеца, 105 миноноски и 5 минни крайцера. След още десет години, към 1905 г. състава вече е 149 миноносеца и 9 минни крайцера, а числото на миноноските се съкращава до 80[19].

Интересни факти редактиране

С появата на минните крайцери и ескадрените миноносци строителството на миноносци в началото на 20 век в Русия е прекратено, последната серия – миноносци тип „Циклон“ за отбрана на шхерни позиции. В другите страни те продължават да се строят до края на Втората световна война. Миноносците, наследени от СССР по репарации, влизат в състава на съветския ВМФ като стражеви кораби.

Съществува несъответствие между руската и приетата на запад класификация на миноносците. Западните източници ги отнасят към същия клас и ги назовават с един и същи термин, като торпедни катери: на английски: Torpedo boats. В Русия те са разделени на два отделни класа.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б Тарас 1999, с. 5.
  2. Тарас 1999, с. 6.
  3. Тарас 1999, с. 7.
  4. Тарас 1999, с. 13 – 29.
  5. Тарас 1999, с. 29.
  6. а б Эверс Г. Военное кораблестроение.
  7. Тарас 1999, с. 57.
  8. а б Тарас 1999, с. 65.
  9. Тарас 1999, с. 66.
  10. а б Тарас 1999, с. 67.
  11. Тарас 1999, с. 88 – 89.
  12. Към 1 януари година
  13. а б в г д Британские эсминцы в бою. Часть 1. Боевая деятельность британских эскадренных миноносцев в мировых войнах XX века. ISBN 5-88711-051-1.
  14. а б в г д е Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского Императорского флота (1856 – 1917). Т. I. ISBN 5-8172-0078-3.
  15. Эверс Г. Военное кораблестроение.
  16. Эверс Г. Военное кораблестроение.
  17. Эверс Г. Военное кораблестроение.
  18. Тарас 1999, с. 37.
  19. Качур П. И., Морин А. Б. Лидеры эскадренных миноносцев ВМФ СССР. ISBN 5-94500-19-1.

Литература редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миноносец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​