Минчо Минчев (политик, р. 1944)

български политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Минчо Минчев.

Минчо Мънчев Минчев е български локомотивен машинист, поет и политик, председател на партия Нова Зора. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в XLII народно събрание.[1] Собственик и главен редактор на вестник „Нова Зора“.

Минчо Минчев
български политик
31 май 2013 г.
Роден
Народен представител в:
XLII НС   

Биография редактиране

Минчо Минчев е роден на 25 септември 1944 година в село Коларово (област Стара Загора), в семейството на полицай. До 14-годишна възраст учи в Стара Загора, а после завършва Техникум по озеленяване в Пловдив. От 1963 до 1967 година е хандбалист в Локомотив Пловдив. През 1964 година постъпва в Полувисшия железопътен институт в София, където завършва специалност „Локомотивен машинист“.[2]

Около 15 години работи като локомотивен машинист в БДЖ. През 1982 година става зам.-завеждащ отдел „Култура“ във в. „Транспортен глас“, а от 1988 до 1990 г. е негов зам.-главен редактор. През 1991 г. става главен редактор на сп. „Железопътен транспорт“, откъдето е уволнен през 1997 г. Пенсионира се през 1998 г. През 1996 година започва да издава вестник Нова Зора.[2]

Минчо Минчев е председател на партия „Нова зора“, а през 2005 г. е от учредителите на коалиция „Атака“.[3] Изгонен от коалицията заради опитите си да я накара да подкрепи коалицията между БСП и ДПС [4].

На парламентарните избори в България през 2013 година е избран за народен представител[5] от листата на Коалиция за България (в която участва и партия Нова Зора) в 6-и МИР Враца.[6]. Депутатският му мандат е прекратен с разпускането на XLII народно събрание през август 2014. Подкрепя коалицията между БСП и ДПС[7].

Държавна сигурност редактиране

На 29 януари 2008 г. е обявен от Комисията по досиетата за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност – отдел „Борба с идеологическата диверсия“. Според документи той е вербуван на 9 октомври 1985 година от о.р. Волен Кузов, регистриран на 21 октомври през същата година. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството – секретен сътрудник агент с псевдоними Арабаджиев.[5][8]

Библиография редактиране

Стихотворения редактиране

  • „Безсъние в неделя вечер“ (1977)
  • „Мелница“ (1982)
  • „Хляб“ (1985)
  • „Таран“ (1988)
  • „Ризница за голо тяло“ (1990)
  • „Ревността на боговете“ (1998)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране