Отваря главното меню

Миодраг Белодедич (на румънски: Miodrag Belodedici) е бивш румънски футболист от сръбски произход. Той е единственият футболист, ставал европейски клубен шампион с два отбора от Източна Европа – със Стяуа през 1986 г. и с Цървена звезда през 1991 г.[1] Има 53 мача и 3 гола за румънския национален отбор.

Миодраг Белодедич
Belodedici.JPG
Лична информация
Прякор Елена
Роден 20 май 1964 г. (55 г.)
село Сокол, Румъния
Ръст 185 cm
Пост либеро
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1982 – 1988
1989 – 1992
1992 – 1994
1994 – 1995
1995 – 1996
1996 – 1998
1998 – 2000
Flag of Romania.svg Стяуа
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Цървена звезда
Flag of Spain.svg Валенсия
Flag of Spain.svg Реал Валядолид
Flag of Spain.svg Виляреал
Flag of Mexico.svg Атланте
Flag of Romania.svg Стяуа
174
63
49
31
16
65
61
(18)
(3)
(0)
(0)
(2)
(2)
(3)
Национален отбор
1984 – 2000Flag of Romania.svg Румъния53(5)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Клубна кариераРедактиране

Започва кариерата си в отбора на Минерул-Молдова. На 17-годишна възраст става част от Луцеафарул (Букурещ).[2] През 1982 г. става част от състава на Стяуа, който по това време не е ставал шампион на страната в продължение на няколко сезона. Първоначално Белодедич изпитва проблеми да се наложи заради неразбирателство с треньора Флориан Халагян, но след завръщането на Емерих Йеней на треньорския пост Стяуа печели титлата, а Белодедич става основен либеро. Стяуа се превръща в тотален хегемон на местната сцена с пет поредни титли на Румъния и 4 национални купи. През 1986 г. румънците стават първия отбор от социалистическия лагер, спечелил Купата на европейските шампиони, побеждавайки Барселона на финала след изпълнение на дузпи.

Въпреки успехите обаче Белодедич е противник на режима на Николае Чаушеску и мечтае да играе за любимия си отбор Цървена звезда. В края на 1988 г. избягва от Румъния под предтекст, че придружава майка си да посети роднини в Югославия.[3] Тъй като има офицерски чин, е обявен за дезертьор и осъден на 10 години затвор. През декември 1988 г. убеждава тогавашния технически директор на „звездашите“ Драган Джаич да играе за отбора,[4] макар да получава едногодишна забрана от ФИФА да играе футбол, заради нарушаването на договора си със Стяуа. След като наказанието изтича, Белодедич заменя ветерана Бошко Гюровски в центра на отбраната и печели титлата и купата на Югославия през сезон 1989/90. Хладнокръвната игра на бранителя е в основата на спечелването на Купата на европейските шампиони през следващия сезон.

След разпадането на Югославия преминава в испанския Валенсия, където играе с Любослав Пенев и Леонардо Араужо.[5] Играе два сезона в тима на "прилепите", като записва 49 мача в Ла Лига. През лятото на 1994 г. получава оферти от Мексико, но решава да остане в Испания и преминава в Реал Валядолид. Там е твърд титуляр, но тимът заема предпоследното 19-то място и изпада. Следва един сезон във втородивизионния Виляреал, преди все пак да премине в мексиканския шампионат, в тима на Атланте.

През 1998 г. се завръща в Стяуа, като печели купата на Румъния през сезон 1998/99 и шампионската титла през 2000/01.

Национален отборРедактиране

Дебютира за националния отбор на 31 юли 1984 г. в мач с Китай. Първия си гол за Румъния вкарва на 4 март 1987 г. срещу тима на Турция. След като емигрира в Югославия не е викан в националния отбор до 1992 г. Участва на Мондиал 1994, като помага на Румъния да достигне 1/4-финалите. Част е и от състава на Евро 1996 и Евро 2000, където обаче румънците отпадат още в груповата фаза.

УспехиРедактиране

  • Шампион на Румъния - 1984/85, 1985/86, 1986/87, 1987/88, 1988/89, 2000/01
  • Купа на Румъния - 1984/85, 1986/87, 1998/99
  • Шампион на Югославия - 1989/90, 1990/91, 1991/92
  • Купа на Югославия - 1989/90
  • КЕШ - 1986, 1991
  • Суперкупа на УЕФА - 1986
  • Междуконтинентална купа - 1991

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране