Мите Хаджимишев
Мите Хаджимишев Мазнев (изписване до 1945 година: Мите хаджи Мишевъ Мазневъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Мите Хаджимишев | |
| български революционер | |
| Роден |
12 октомври 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеМите Хаджимишев е роден на 12 октомври 1873 година в Щип, тогава в Османската империя. Получава основно образование и още в 1893 година се присъединява към ВМОРО.[1] След неуспешния опит за убийство на предателя Георги Иванов в Щип през юни 1899 година е затворен и инквизиран.[2] През април 1900 година отново е арестуван заедно с куриера Петър Гушлев и лежи 10 месеца в затвора Куршумли хан в Скопие.[3] Освободен е в 1901 година.[4]
След Солунските атентати от пролетта на 1903 година в Щип са арестувани 400 души. Ръководителят Благой Пуздерлиев бяга в Свободна България. Временно ръководно тяло е организирано от Мите Хаджимишев, който заедно с войводата Панайот Байчев прави план 100 души милиция от града и 200 от селата да нападне затвора и да освободи затворниците.[4] След предателство на касиера на комитета Стоян Кощовалията,[4] Хаджимишев е арестуван и планът пропада.[5] Прекарва 9 месеца в затвор в Цариград, откъдето е освободен през юни 1904 година с общата амнистия.[6] От 1904 до края на 1906 година е председател на околийския комитет на ВМОРО в Щип, след което бяга в Кюстендил подгонен от турската власт.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в партизанска чета № 53, начело с Еротей Николов, а по-късно в 1-а рота на 7-а кумановска дружина.[7] След като Щип попада в Сърбия, цялото му семейство емигрира в Свободна България.[8]
По-късно е в четата на Иван Бърльо и в Продоволствения транспорт на МОО.[9] Умира на 25 януари 1953 година в Кюстендил.[10]
Външни препратки
редактиране- Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956.
Бележки
редактиране- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 507.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 510.
- ↑ а б в Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 513.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 514.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 725.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492-493.