Митрови кърсти
Митрови (Митрени, Митровски) кръсти (на македонска литературна норма: Митрој Крсти; на албански: Mitroji Kërsti) е село в Северна Македония в Община Гостивар.
Митрови кръсти Митрој Крсти | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Гостивар |
Географска област | Горни Полог |
Надм. височина | 848 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 1230 |
МПС код | GV |
Митрови кръсти в Общомедия |
География редактиране
Селото е разположено южно от град Гостивар в областта Горни Полог.
История редактиране
В началото на XIX век Митрови кръсти е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Митрени Кърсти има 90 жители българи християни.[1]
Всички жители на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Митро-Кърсте има 20 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Митрови Кърсти има 200 българи патриаршисти сърбомани.[3] По време на Балканската война в 1912 година 3 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение . През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Митрови кръсти е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 19 къщи със 118 жители българи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[5]
Личности редактиране
- Родени в Митрови кърсти
- Спас (Спасе) Апостолов Джоков, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 8.X.1912 г. - неизвестно.
- Сотир Джоков, македоно-одрински опълченец; 4-а рота и продоволствен обоз на 5-а Одринска дружина; 2.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г.
- Неофит Ефремов, македоно-одрински опълченец; 4-а рота на 5-а Одринска дружина; 2.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г.
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007