Михаил Асен (Византия)

Михаил Асен е византийски и сръбски велможа от български произход, титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.

Иван Асен III
цар на България
Наследил Иван Асен III
Наследник ?
Лични данни
Роден
Починал
?
?
Семейство
Династия Асеневци
Баща Иван Асен III
Майка Ирина Палеологина
Брак ?
Потомци ?

Михаил Асен е най-възрастният син на цар Иван Асен III и Ирина Палеологина, роден около 1280 г. Като баща си, Михаил Асен прекарва значителна част от живота си във Византия. След смъртта на баща си е претендент за българския престол[1], подкрепян от византийския император Андроник II Палеолог.

Има хипотези, че в началото на ХІV век сече монети с български и латински надписи, като вторите са предназначени за каталанските наемници, с чиято помощ се опитва да отстрани цар Тодор Светослав от престола.[2]

При гражданската война между двамата императори, дядо и внук — Андроник Стари и Андроник Млади, Михаил Асен, заедно с деспот Димитър и протовестиария Андроник Палеолог, застават на страната на стария император, като действат срещу неговите противници (към 1326-1327 г.). В един момент от тези междуособици, при настъпилото надмощие на младия Андроник, се налага те да потърсят помощ за стария император при сръбския крал Стефан Дечански. Впоследствие Михаил Асен предава на сърбите важната византийска крепост Просек, в която резидира по това време, преминавайки на служба към сръбския крал. Най-вероятно Михаил Асен остава до края на живота си в западните български земи, тогава включени в състава на засилилата се Сръбска държава.

Предполага се, че Михаил Асен има три деца: Ирина, Авраам и Ярослав.[3]

БележкиРедактиране

  1. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186-1460) - генеалогия и просопография. София, 1994, с. 259.
  2. Попов, Тенчо. Нова хипотеза – монети на Михаил Асен, син на Йона ІІІ Асен, Минало, бр. 1, 2005, с. 4-22.
  3. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186-1460) – генеалогия и просопография. София, 1994, с. 264.

ИзточнициРедактиране

  • Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186-1460) – генеалогия и просопография. София, 1994