Андроник Асен
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Андроник Асен.
Андроник Асен (на латински: Andronikos Asen; на гръцки: Ανδρόνικος Ασάν или Ανδρόνικος Παλαιολόγος Κοµνηνός Άσάνης, * ?, † сл. 1322 г.[1]) е византийски аристократ и военачалник, деспот на Морея между 1316 и 1322 година.
Андроник Асен Ανδρόνικος Ασάν | |
деспот на Морея | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1332 г.
|
Семейство | |
Баща | Иван Асен III |
Майка | Ирина Палеологина |
Братя/сестри | Михаил Асен Исак Асен Мануил Асен Константин Палеолог Асен Теодора Асенина Мария Асенина |
Съпруга | неизв. по име от рода на Тарханиотите |
Деца | Мануил Комнин Раул Асен Йоан Асен Ирина Асенина Елена Асенина |
Андроник е син на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина, дъщерята на император Михаил VIII Палеолог, сестра на Андроник II Палеолог. По бащина линия той е внук на българкият цар Мицо Асен и принадлежи на династията Асеневци, а по майчина линия принадлежи към византийската династия Палеолози.
През 1316 г. Андроник Асен получава от император Андроник II Палеолог управлението на Пелопонес. Краткото му управление се характеризира с непрекъснати военни кампании срещу франкското княжество Морея. През 1320 г. армията на Андроник Асен превзема крепостите Акова, Полифенгос, Каритания и Свети Георги, като през септември разбива франкската армия в сражението при последната крепост и пленява Бартоломео II Гизи, велик конетабъл на Морея и господар на Тинос и Миконос.
Андроник Асен е женен за неизвестна представителка на знатния род на Тарханиотите. Съпругата му е дъщеря на протостратора Михаил Дука Глава Тарханиот и на съпругата му Мария Дукина Комнина Палеологина Вранина. Чрез дъщеря си Ирина, чиято дъщеря Елена Кантакузина се омъжва за Йоан V Палеолог, Андроник Асен е праотец на последните византийски императори от рода на Палеолозите.
Семейство
редактиранеАндроник Асен и съпругата му имат няколко деца, сред които:
- Мануил Комнин Раул Асен – византийски военачалник, стратег на Димотика (1342), управител на Виза (1344), който се жени за Анна Синадина.
- Йоан Асен, византийски военачалник, управител на Мелник (1342) и Мора (Перперикон и днешно Кърджалийско) (1343), женен за дъщеря на Алексий Апокавк,
- Ирина Асенина, омъжена за Йоан Кантакузин
- Елена Асенина, омъжена за Чентурионе І Закария. От брака си с него има две деца – Андроник Асен Закария, владетел на Ахея и Мария ІІ Закария, принцеса на Ахея. Съпруга на Педро Сан Суперано
Бележки
редактиране- ↑ За годината на смъртта на Андроник Асен в литературата съществуват няколко версии – 1347, 1355 или след лятото на 1351 г. – виж. Божилов 1994, с. 275.
Източници
редактиране- Günter Prinzing: Asen, Andronikos. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 1106.
- Георгий Острогорски: Byzantische Geschichte 324 – 1453
- Housley, Norman. The later Crusades, 1274 – 1580: from Lyons to Alcazar. Oxford University Press, 1992. ISBN 978-0-19-822136-4.
- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- Тъпкова-Заимова, Василка; Димитров, Димитър; Павлов, Пламен (2011). Византия и византийският свят. София: Просвета, ISBN 978-954-01-2427-8, https://www.dropbox.com/s/lqhcfzlcibeg4i3/Kolektiv%20-%20Vizantiya%20i%20vizantiyskiyat%20svyat.pdf?dl=0
Външни препратки
редактиране- Ivan Asen Mytzes of Bulgaria, fmg.ac