Андроник Асен
Вижте пояснителната страница за други личности с името Андроник Асен.
Андроник Асен (на латински: Andronikos Asen Zaccaria; на гръцки: Ανδρόνικος Ασάν, * ?, † сл. 1322 г.[1]) е деспот на Морея между 1316 и 1322 година.
| Андроник Асен | |
|---|---|
| деспот на Морея | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Асен III |
| Майка | Ирина Палеологина |
| Съпруга | неизв. по име от рода на Тарханиотите |
| Деца |
Мануил Комнин Раул Асен Йоан Асен Ирина Асенина Елена Асенина |
Андроник е син на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина, дъщерята на император Михаил VIII Палеолог, сестра на Андроник II Палеолог. През 1316 г. Андроник Асен получава от император Андроник II Палеолог управлението на Пелопонес. Краткото управление на Андроник Асен в Пелопонес се характеризира с непрекъснати войни срещу местните френски княжества.
Андроник Асен е женен за неизвестна представителка на знатния род на Тарханиотите. Съпругата му е дъщеря на протостратора Михаил Дука Глава Тарханиот и на съпругата му Мария Дукина Комнина Палеологина Вранина.
Андроник Асен и съпругата му имат няколко деца, сред които:
- Мануил Комнин Раул Асен – византийски военачалник, стратег на Димотика (1342), управител на Виза (1344), който се жени за Анна Комнина Дукина Палеологина Синадина (портретът им е запазен в Устава на Теодора Синадина, който се съхранява в Бодлиевата библиотека в Оксфорд)
- Йоан Асен, византийски военачалник, управител на Мелник (1342) и Мора (Перперикон и дн. Кърджалийско) (1343), женен за дъщеря на Алексий Апокавк,
- Ирина Асенина, омъжена за Йоан Кантакузин
- Елена Асенина, омъжена за Чентурионе І Закария. От брака си с него има две деца - Андроник Асен Закария, владетел на Ахея и Мария ІІ Закария, принцеса на Ахея. Съпруга на Педро Сан Суперано
Чрез дъщеря си Ирина, чиято дъщеря Елена Кантакузина се омъжва за Йоан V Палеолог, Андроник Асен е праотец на последните византийски императори от рода на Палеолозите.
БележкиРедактиране
- ↑ За годината на смъртта на Андроник Асен в литературата съществуват няколко версии – 1347, 1355 или след лятото на 1351 г. – виж. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София 1985, с. 275.
ЛитератураРедактиране
- Günter Prinzing: Asen, Andronikos. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 1106.
- Георгий Острогорски: Byzantische Geschichte 324 – 1453
- Housley, Norman. The later Crusades, 1274 – 1580: from Lyons to Alcazar. Oxford University Press, 1992. ISBN 978-0-19-822136-4.
Външни препраткиРедактиране
- Ivan Asen Mytzes of Bulgaria, fmg.ac