Исак Асен

Исак Асен (на средногръцки: Ἰσαάκιος Ἀσὰν) е византийски аристократ и администратор от XIV век, син на българския цар Иван Асен III.

Исак Асен Ἰσαάκιος Ἀσὰν
византийски аристократ
Роден	неизв.
Починал	не по-късно от октомври 1351 г.
Семейство
Род	Асеневци, Палеолози
Баща	Иван Асен III
Майка	Ирина Палеологина
Братя/сестри	Михаил Асен Андроник Асен Мануил Асен Константин Палеолог Асен Теодора Асенина Мария Асенина
Съпруга	Теодора Арахантлун

Исак Асен е син на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина. Датата на раждането му е неизвестна. Подобно на братята си гради кариера в императорския двор на Палеолозите. През 1341 г., когато се явява за първи път в историческите извори, той вече е бил носител на високия сан велик дука. В началото на гражданската война между Йоан Кантакузин и регентите на малолетния Йоан V Палеолог Исак и братята му заемат страната на Анна Савойска и Алексий Апокавк. В знак на благодарност Исак е сред контантинополскиуте аристократи, почетени с високи титли в деня на коронацията на Йоан V за император на 19 ноември 1341 г. – тогава Исак бил удостоен с високия сан паниперсеваст. В края на 1344 г. или началото на 1345 г. Исак Асен е изпратен при Сюлейман, сатрапа на Караси във Фригия, от когото да търси подкрепа срещу Йоан Кантакузин. Мисията му не постигнала успех, тъй като Сюлейман отклонил предложението.

Изключително важна роля Исак Асен изиграва при потушаването на вълненията, обхванали населението в столицата след убийството на Алексий Апокавк на 11 юли 1345 г. Тогава Исак Асен, мистикът Кинам и патриарх Йоан XIV Калека са тримата синерхонти, на които била поверена пълната власт над Константинопол. Въпреки че в науката не е изяснен въпросът каква точно длъжност изпълнява паниперсевастът Исак Асен по това време – дали е бил пръв министър или е заел длъжността мезадзон – изворите сочат, че заедно с мистика Кинам Исак Асен е изпълнявал първостепенна роля в този своеобразен триумвират, сформиран, за да въдвори ред в столицата и да осъществява управлението ѝ след това. На тази длъжност Исак Асен вероятно се задържал до 1346 г., откогато датира информация за него в приписка към едно четириевангелие, преписано от Георги Гализиотис по поръчка на Исак Асен.

След сключването на примирието от 8 февруари 1347 г. и официалната коронация на Йоан VI Кантакузин Исак Асен вероятно се оттеглил от политическата сцена. Умира преди октомври 1351 г., откогато датира една грама на патриарх Калист, издадена по повод на делото, което монахините от манастира „Света Богородица Панагиотиса“ завели срещу наследниците на Исак Асен.

Една епиграма на Мануил Фил е посветена на църква, издигната и изографисана по поръчка на Исак Асен. Поводът за изграждането на тази църква и мястото, на коеото тя се е намирала, обаче остават неизвестни.

Исак Асен е бил женен два пъти. Първата му съпруга е Теодора Арахантлун – дъщеря на Мария Палеологина, извънбрачна дъщеря на Михаил VIII Палеолог, и на татарския вожд Абага-хан. Теодора починала към 1320 г., без да остави деца. От нея Исак наследил правата върху имота на манастира Света Богородица Панагиотиса, основан от майката на Теодора. Той обаче не използвал манастирските имоти по предназначение – Исак отнемал от манастирското имущество, използвал материали от манастира за строеж на собствена къща, завещал манастирските сгради на дъщеря си, а манастирските иммоти – на сина си Андроник, и дори ипотекирал манастира за 2000 хиперперона. Това станало причина срещу него да бъде заведено дело от монахините, по повод на което патраирх Калист издал грамата от октомври 1351 г., когато Исак вече бил покойник.

След смъртта на Теодора Архантлун Исак се оженил повторно за неизвестна по име жена, което според някои изследователи станало по настояване на император Михаил IX. От втората си съпруга Исак Асен има четири деца:

• Андроник Асен – велик примикирий
• Ирина Асенина Филантропина
• Михаил Асен
• Андрей Асен

Източници

• Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, БАН, Марин Дринов, 1994. ISBN 9544302646. с. 283 – 288.
• Kubina, Krystina. Manuel Philes and the Asan family. Two unedited poems and their context in Philes' œuvre (including editio princeps). // JÖB, Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik Band 63. Österreichische Akademie der Wissenschaften, 2013.
• Ryder, Edmund C. The Despoina of the Mongols and Her Patronage at the Cherch of the Theotokos ton Mougoulion. // Journal of the Modern Hellenism 27 (2009 – 2010). 2009. с. 71 – 102. Посетен на 2 октомври 2021.