Михаил Виденов
Михаил Георгиев Виденов e български езиковед, доайен на българската социолингвистика, академик.
Михаил Виденов | |
български езиковед | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Работил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеРоден е на 10 април 1940 г. в Годеч.[1] Завършва гимназия в родния си град (1958). Висше образование получава в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“ (1964). Преподавател е в Софийския университет от 1966 г. Доцент (1981) и професор (1989) в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.
Кандидат (днес: доктор) на филологическите науки с дисертация на тема „Годечкият говор“ (1969). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Съвременната българска езикова ситуация“ (1988).
Бил е гост-преподавател в Пражкия Карлов университет (1972 – 1977) и в Московския университет „М. В. Ломоносов“ (1984 – 1987). Чел е лекции в много европейски университети. Доктор по философия на Карловия университет в Прага.
Основните му занимания са в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката. В наши и чуждестранни издания е публикувал повече от 300 работи, посветени на съвременни процеси в българския език и в останалите славянски езици.
Проф. Михаил Виденов е председател на Международното социолингвистическо дружество (София).
Признание
редактиранеDoctor honoris causa на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (обявен на 11 май 2004 г. за неговия принос в развитието на езикознанието и социолингвистиката; академично слово на тема: „По някои належащи задачи пред българските лингвисти (с особен оглед към езиковата култура)“[2].
Избран е за член-кореспондент (2004) и академик (2008) на БАН.
Сътрудничество на Държавна сигурност
редактиранеПрез юни 2014 г. Комисията за досиетата обявява, че от 1979 г. Михаил Виденов е агент на Държавна сигурност (управление VI-V-V, ЦИОУ-„Международни връзки“, управление VI-VII) с псевдоним Иванов. [3] Принадлежността към органите на ДС е установена въз основа на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в работно дело IР-12753; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6 – 2 бр.; предложение рег. № 462/ 7 февруари 1990 г. за унищожаване материалите на аг. „Иванов“; писмо вх. № 686/ 8 февруари 1990 г. за унищожаване с протокол № 228/ 7 февруари 1990 г. материалите на аг. „Иванов“.
Библиография
редактиранеАвторски научни книги
редактиране- 1978 – „Годечкият говор“. София: Издателство на БАН, 1978, 214 с.
- 1982 – „Социолингвистика“. София: Наука и изкуство, 1982, 213 с. (наградена от Съюза на учените)
- 1986 – „Норма и реч“. София: Народна просвета, 1986.
- 1988 – „Социолингвистическо проучване на гр. В. Търново“. (в съавторство с Боян Байчев, наградена от БАН)
- 1990 – „Българска социолингвистика“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1990, 200 с.
- 1990 – „Съвременната българска градска езикова ситуация“.
- 1991 – „Годечанинът“. София: Издателство на БАН, 1991, 214 с.[4]
- 1993 – „Софийският език. Книга за всеки столичанин“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, 244 с.
- 1994 – „Практическа социолингвистика. Отговори на актуални езикови въпроси“. София: Просвета, 1994, 166 с. (ISBN 954-01-0350-9)
- 1995 – „Езиковата култура на българина“. София: Анубис, 1995, 192 с. (ISBN 954-426-085-4)
- 1997 – „Езикът и общественото мнение“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997 (ISBN 954-430-477-0) (наградена от Съюза на учените)
- 1998 – „Социолингвистическият маркер“. София: Делфи, 1998 (ISBN 954-8630-22-2)
- 1999 – „Великотърновският език: Социолингвистично проучване на великотърновската градска реч“. Велико Търново: Абагар, 1999, 391 с. (в съавторство с Боян Байчев) (ISBN 954-427-357-3)
- 2000 – „Увод в социолингвистиката“. София: Делфи, 2000 (ISBN 954-8630-26-5)
- 2003 – „Българската езикова политика“.[5]
- 2007 – „Идентификация по езика“. София: Фенея, 2007, 290 с. (ISBN 978-954-9499-05-6)
- 2010 – „Езикът на града“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2010, 642 с. (ISBN 978-954-07-3056-1)
Речници, разговорници
редактиране- 1983 – „Българско-чешки разговорник“. София: Наука и изкуство, 1983, 325 с.
Романи
редактиране- 1994 – „Да пречукаш скапаняк: четиво за убиване на време и на други неща“. София: Делфи, 1994, 143 с. (под псевдонима Партений Писарски) (ISBN ISBN 954-8630-12-5)
Източници
редактиранеБележки
редактиране- ↑ In memoriam // Софийски университет, 1 април 2021 г. Посетен на 19 април 2021 г.
- ↑ Списък с почетните доктори на Великотърновския университет, сайт на ВТУ.
- ↑ Решение № 2 – 356 от 10 юни 2014 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Михаил Виденов, Откъс от „Годечанинът“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сп. „Език и литература“, бр. 3 – 4, 2010.
- ↑ Анахит Хачикян, Репортаж за премиерата на „Българската езикова политика“ на проф. Михаил Виденов, в. „Култура“, бр. 22, 30 май 2003.
Външни препратки
редактиране- От и за Михаил Виденов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Михаил Виденов, в Google Наука
- Текстове на Михаил Виденов в Литернет
- „Акад. Михаил Виденов: Езикът често жълтее и в сериозната преса“ Архив на оригинала от 2020-08-12 в Wayback Machine., интервю на Иванка Хлебарова, в. „Земя“, 30 октомври 2011
- Интервю на Пламена Златева с проф. Михаил Виденов по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 21 декември 2014 г.
- „За езика и неговите трансформации - акад. Михаил Виденов“, БНТ, „Денят започва с Георги Любенов“, 25 май 2019 г.